Образувано е по касационна жалба, подадена от "Бонсима" ООД, гр. Р., срещу решение № 8051/16. 06. 2010 г. по адм. дело №13314/2009 г. на тричленен състав на ВАС, първо "а" отделение, с което е отхвърлено оспорването му срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №39/14. 09. 2009 г. на Съвета за електронни медии. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез представляващия го управител, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалното право и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмянята му, отмяна на решението на СЕМ и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по касационна жалба - Съвет за електронни медии /СЕМ/, чрез процесуалния си представител, иска оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел за установено, че оспореният от дружеството АУПДВ, с който е определен дължим размер такса по чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност е законосъобразен, размерът е уточнен по периоди, съобразен с фиксирания размер на таксата по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗРТ, издаден е от компетентния да установява годишни регистрационни такси орган, дължими от регистриран телевизионен оператор и не са налице основанията на чл. 8, ал. 2 и ал. 4 от ТТРД, в които не се дължат такси.

Решението като краен резултат е правилно, макар съдът да не споделя всички доводи на първоинстанционния състав.

Видно от текста на оспорения пред първата инстанция АУПДВ, същият е издаден за дължима годишна лицензионна такса по чл. 8, ал. 1, т 1 от ТТРТД, която се събира за надзора по спазването на условията за радио - и телевизионна дейност. Тази такса е уредена и в разпоредбата на чл. 102, ал. 3, буква "а" от ЗРТ и представлява надзор

върху дейността на лицензирания радио - и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията.

С АУПДВ не са определени, както е приел първоинстанционният съд, такси по чл. 12, ал. 1 от ТТРД - за надзор по спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профили или програмна схема, представляващи годишна регистрационна такса, поради което настоящият съдебен състав не споделя доводите на първоинстанционния съд, свързани с този вид такса.

АУПДВ, както правилно е приел първоинстанционният съд, е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни лицензионни и регистрационни такси, дължими за регистрирана радиодейност, за които не е извършено доброволно плащане. Атакуваното АУПДВ се съдържа в решение на СЕМ, с което е решено издаване на акт за публично държавно вземане с адресат жалбоподателя, в качеството му на радио оператор, за неплатени годишни лицензионни такси, дължими съгласно разпоредбата на чл. 102 от ЗРТ. В разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 18 от ЗРТ са изброени правомощията на СЕМ, в които не е изрично включена компетентност за издаване на АУПДВ. Компетентността на СЕМ в конкретния случай произтича от общите правила, уреждащи издаването на АУПДВ, както правилно е приел и тричленният състав на ВАС.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно основното възражение в касационната жалбата за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на решението. Нито в ЗРТ, нито в ТТРТД се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран-аргумент чл. 8, ал. 4 ТТРТД. Изчислените такси в оспорения АУПДВ на СЕМ са от датата на влизане в сила на ТТРТД -16. 06. 2006 г. до края на 2008 г., през който период дружеството е притежавало лицензия № 441-00306 от 11. 01. 01г. и няма данни, че е заплащало дължимите лицензионни такси. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че СЕМ не е осъществявал надзор върху дейността на оператора, поради нейното фактическо нереализиране и от това следва недължимост на таксата. Таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио и телевизионна дейност-чл. 8, ал. 1 от тарифата, което означава, че за осъществяване на надзора, критерий е наличието на лицензия, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на прекратяване на лицензията. Неоснователно е възражението, че дружеството е поискало предсрочно прекратяване на лицензията, тъй като представеното заявление е без входящ номер на СЕМ или друго доказателство за постъпването му в СЕМ, както посочва и процесуалният представител на ответника. Касаторът не би могъл да черпи права от собственото си неспазване на условията по лицензията и да твърди, че поради това СЕМ е бил длъжен да го заличи служебно и като не го е направил, не се дължи процесната такса.

Предвид изложеното решението на тричленния състав е правилно и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски.

Водим от изложеното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение

№ 8051/16. 06. 2010 г. по адм. дело №13314/2009 г. на тричленен състав на ВАС, първо "а" отделение . Р ешението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ Й. К.в/п/ Р. М./п/ М. М.

А.Д.