Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осми ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:С. С. Д. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Тодор Мерджановизслуша докладваното от председателяН. Г. по адм. дело № 7020/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328и, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Николова, срещу решение № 2989 от 10.05.2021 г., постановено по адм. дело № 12164/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № СД-02-3 от 21.10.2020 г. на министъра на правосъдието, с която на К. Д. е наложено дисциплинарно наказание забележка и Министерство на правосъдието е осъдено да му заплати разноски в размер на 370 лева.

По съображения за неправилност на оспореното решение, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли то да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество на повдигнатия правен спор, с което да бъде оставена без уважение жалбата на К. Д. срещу оспорената от него заповед на министъра на правосъдието. Претендира се присъждане на направените по делото разноски във всички съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Ответникът по касация - К. Д., действащ чрез пълномощника адв. Г., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението - потвърдено. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за производството пред касационната инстанция. В проведеното съдебно заседание исканията се поддържат лично от касатора и от другият му повереник адв. К..

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Пред Административен съд София-град е обжалвана заповед № СД-02–3/21.10.2020 г. на министъра на правосъдието, с която на К. Д. - държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд /СРС/ е наложено дисциплинарно наказание забележка на основание чл. 328б, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, считано от деня на съобщаване на заповедта на лицето.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед № ИЗСВ - 01 - 397 от 26.11.2019 г. на министъра на правосъдието. В нея е посочено, че във връзка с докладна записка по цитираната преписка и предложение на главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство, по повод доклад за извършена проверка на основание чл. 372, ал. 1, т. 1 от ЗСВ на дейността на ДСИ К. Д. при СРС, при която е констатирано нарушение на ДСИ по изпълнително дело № 10151/2013 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при СРС, представляващо виновно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 328а, ал. 1 във връзка с чл. 328а, ал. 2, т. 2 от ЗСВ и на основание чл. 328г, ал. 1, изр. първо от ЗСВ, във връзка с чл. 328д, предложение второ от ЗСВ и чл. 328е, ал. 1, изр. второ, предложение второ от ЗСВ.

Видно от описаната в процесната заповед фактическа обстановка, пресъздадена и в оспореното съдебно решение, във връзка с постъпил в Министерството на правосъдието (МП) сигнал от Д. С., Б. П. и К. П., подаден чрез пълномощника адв. Б., е образувана преписка с рег. № 94-00-258/2019 г. по описа на министерството. На основание чл. 372, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, по повод горепосоченият сигнал е извършена проверка от инспектор към Инспектората на министъра на правосъдието на дейността на ДСИ К. Д. по изпълнително дело № 10151/2013 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Софийския районен съд. При проверката са направени следните фактически констатации: по изпълнителното дело е насрочена и проведена публична продан на недвижим имот, находящ се в гр. София, за периода от 16.10.2017 г. до 16.11.2017 г. За купувач на имота е обявен „Красстрой“ ООД. На 30.03.2018 г. по делото е издадено постановление за възлагане, с което процесният имот е възложен на купувача. Срещу постановлението за възлагане и срещу отказа на ДСИ да насрочи нова продан между съделителите са постъпили 6 броя жалби от Д. С., Б. П. и К. П., като три от жалбите са постъпили на 30.03.2018 г., а останалите три - съответно на 05.04.2018 г., на 30.04.2018 г. и на 04.05.2018 г. Жалбите са администрирани и депозирани за разглеждани в СГС с писмо вх. № 80951 от 11.06.2018 г. С писмо от 25.09.2018 г. от СГС по делото е постъпило влязлото в сила като необжалваемо решение № 5944 от 19.09.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 7708/2018 г. по описа на съда, с което е отменено постановлението за възлагане от 30.03.2018 г. и делото е върнато на ДСИ Даров за извършване на публична продан при първоначална цена от 366 666,000 лева с участието на съделителите Д. С., Б. П. и К. П.. С молба от 15.10.2018 г. до Софийски градски съд, постъпила в съда с вх. № 133688 от 17.10.2018 г., държавен съдебен изпълнител К. Д. е поискал тълкуване на постановеното решение от 19.09.2018 г., с оглед правилното изпълнение на задължаващото го съдебно решение. В молбата е посочено, че от мотивите на решението не става ясно на кое от предвидените в чл. 435, ал. 3 от ГПК основания е отменено постановлението за възлагане - поради това, че наддаването не е извършено надлежно или че имуществото (в случая имотът) не е възложено на най-високата продажна цена. С. Д. от мотивите на решението не е ясно до кой момент съделителите следва да се канят да участват в проданта на по-ниска цена от обявената най-висока цена и дали с постановеното съдебно решение не се дерогира разпоредбата на чл. 354, ал. 3 от ГПК, според която ако никой от съделителите не изкупи имота в проданта по ал. 2 на същата разпоредба, той се възлага на наддавача трето лице на делбата. Посочено е също така, че от мотивите на съдебното решение не е ясно новата публична продан при първоначална цена от 366 666,000 лева по кой текст от ГПК следва да се извърши. На 23.10.2018 г. по делото е постъпила молба от съделителите Д. С., Б. П. и К. П., депозирана чрез пълномощника им адв. Б., с която е поискано от ДСИ да изпълни постановеното съдебно решение от 19.09.2018 г. и да насрочи публична продан на имота, съгласно дадените задължителни указания в решението. С разпореждане, обективирано върху молбата, ДСИ е разпоредил същата да му бъде докладвана, след постановяване на съдебен акт по депозираната от него молба за тълкуване на съдебното решение с вх. № 133688/17.10.2018 г. на СГС. На 07.11.2018 г. е изпратено съобщение до адв. Б., което е връчено на 12.11.2018 г. На 14.06.2019 г. по делото е постъпила нова молба от Д. С., Б. П. и К. П., депозирана чрез пълномощника им адв. Б., с която отново е поискано от ДСИ Даров да изпълни съдебното решение от 19.09.2018 г. и да насрочи в най - кратък срок публична продан на процесния имот. С разпореждане, обективирано върху молбата, ДСИ Даров е разпоредил същата да му бъде докладвана, след постановяване на съдебен акт по депозираната от него молба за тълкуване на съдебното решение с вх. № 133688/17.10.2018 г. на СГС. На 20.06.2019 г. е изпратено съобщение до адв. Б., което е връчено на 26.06.2019 г. На 27.06.2019 г. по делото е постъпила молба от Д. С., Б. П. и К. П., депозирана чрез пълномощника им адв. Б., с която отново е поискано от ДСИ Даров да изпълни съдебното решение от 19.09.2018 г. и да насрочи в най-кратък срок публична продан на процесния имот. В молбата е посочено, че с определение № 9638 от 17.04.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 7708/2018 г. по описа на СГС, влязло в сила на същата дата, е отказано тълкуване на решението на съда от 19.09.2018 г. по молба на „Красстрой“ ООД от 17.10.2018 г. С разпореждане, обективирано върху молбата, ДСИ Даров е разпоредил, че по изпълнителното дело няма данни да е налице произнасяне от страна на съда по молбата на ДСИ с вх. № 133688 от 17.10.2018 г. с искане за тълкуване на съдебното решение от 19.09.2018 г. На 04.07.2019 г. е изпратено съобщение до адв. Б., което е връчено на 09.07.2019 г. На 08.07.2019 г. по делото е постъпила молба от Д. С., Б. П. и К. П., депозирана чрез пълномощника им адв. Б., с която отново е поискано от ДСИ Даров да изпълни съдебното решение от 19.09.2018 г. и да насрочи в най - кратък срок публична продан на процесния имот. С разпореждане, обективирано върху молбата, ДСИ е разпоредил, че по изпълнителното дело няма данни да е налице произнасяне от страна на съда по молбата на ДСИ с вх. № 133688 от 17.10.2018 г. с искане за тълкуване на съдебното решение от 19.09.2018 г. На 19.07.2019 г. е изпратено съобщение до адв. Б., което е връчено на 24.07.2019 г.

Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, при извършената проверка по изпълнително дело № 10151/2013 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Софийския районен съд е констатирано нарушение, изразяващо се в бездействие на ДСИ Даров по смисъла на чл. 328а, ал. 2, т. 2 от ЗСВ по отношение изпълнението на съдебно решение № 5944 от 19.09.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 7708/2018 г. на СГС, с което неоправдано се забавя производството по изпълнителното дело, с което бездействие е нарушена разпоредбата на чл. 297 от ГПК във връзка с чл. 437, ал. 4, изречение второ от ГПК, съгласно която съдебните решения, постановени по реда на контролно-отменителното производство по обжалване действията на съдебния изпълнител, са окончателни и не подлежат на обжалване. В заповедта е посочено, че констатираното нарушение на служебните задължения по изпълнително дело № 10151/2013 г. по описа на СИС при СРС е основание за търсене на дисциплинарна отговорност на ДСИ, поради което със заповед № ИЗСВ-01-397/26.11.2019 г. на министъра на правосъдието е образувано дисциплинарно производство срещу ДСИ Даров. С писмо изх. рег. № 94-00-258 от 26.11.2019 г. на министъра на правосъдието са изискани писмени обяснения от ДСИ Даров и му е дадена възможност в 7-дневен срок да даде обяснения, да приложи доказателства от значение за случая, както и да изложи възраженията си по направеното предложение за образуване на дисциплинарно производство. Заповед № ИЗСВ-01-397 от 26.11.2019 г. на министъра на правосъдието и писмо с рег. № 94-00-258 от същата дата са връчени на оспорващия на 09.12.2019 г. В указания в писмото 7-дневен срок в Министерството на правосъдието е постъпило писмено възражение и обяснение от ДСИ К. Д. по чл. 328е, ал. 1 от ЗСВ с вх. рег. № 94-00-258 от 16.12.2019 г., ведно с приложения по опис.

Административният орган изрично е посочил, че изложеното във възражението твърдение, че съдебното решение, с което е отменено постановлението за възлагане от 30.03.2018 г., ще бъде изпълнено след произнасяне от страна на съда по молбата му за тълкуване от 17.10.2018 г., не може да бъде прието, защото на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни, или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Според органа в конкретния случай в постановеното решение № 5944 от 19.09.2018 г. по ч. гр. д. № 7708/2018 г. на СГС диспозитивът е ясен и за съдебния изпълнител не съществува правна възможност да отлага изпълнението на съдебното решение, поради депозиране от негова страна на молба, с която иска тълкуване на същото, още повече, че такава молба, депозирана от купувача от публичната продан, на когото е възложен процесния имот, е отхвърлена от страна на съда с влязло в сила определение. Посочено е също така, че депозираната от ДСИ Даров молба за тълкуване на съдебното решение касае искане за тълкуване на мотивите на същото, а не неяснота на диспозитива, като в нея са поставени процедурни въпроси относно провеждане на последваща публична продан по изпълнителното дело, които нямат отношение на изпълнението на съдебното решение, тъй като същата от своя страна подлежи на съдебен контрол, по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител. На следващо място са изложени аргументи, че ако бъде приета тезата на оспорващия, че за изпълнение на съдебното решение следва да е налице произнасяне от страна на съда по молбата му за тълкуване, от възражението-обяснение не става ясно какви действия ще предприеме по делото в случай, че молбата му за тълкуване бъде отхвърлена от страна на съда. Такава молба за тълкуване, депозирана от страна на купувача от публичната продан, е отхвърлена от съда с влязло в сила определение. От друга страна, при извършена проверка по изпълнителното дело не е установено жалбоподателят да е предприел действия, с които да сезира съда с искане за произнасяне по молбата му за тълкуване, а единствено застъпва тезата, че чака тълкуване и че бездействието е на съда, а не на ДСИ.

За да уважи сезиралата го жалба и да отмени процесната заповед № СД-02–3/21.10.2020 г. на министъра на правосъдието, Административен съд София-град е приел, че оспорената министерска заповед е постановена от компетентен орган, съгласно чл. 328ж от ЗСВ, а именно министъра на правосъдието, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е преценил, че заповедта не съдържа мотиви, а само изброяване на извършените процесуални действия, като в нея е изложена хронологията на извършените действия от ДСИ Даров по изпълнителното дело, предмет на проверката от инспектората, по което е прието допуснато виновно неизпълнение на служебните задължения, но в нея липсва конкретизация и привръзка на вменените нарушения - бездействие по изпълнителното дело като фактическо описание във връзка с деянието, описано в чл. 328а, ал. 2, т. 2 от ЗСВ. Съдът е счел, че установените релевантни за спора юридически факти сочат на неизвършено от К. Д. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 328а, ал. 2, т. 2 от ЗСВ, като изводите на министъра на правосъдието за наличие на такова са незаконосъобразни. Формиран е извод, че установеното непълно и/или неточно посочване на правната квалификация представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на наказаното лице, особено когато посочената като нарушена разпоредба съдържа повече от една хипотеза.

Решението е валидно, допустимо и правилно по своя краен правен резултат.

Като правилни следва да бъде споделени формираните от решаващия съд изводи, че проверката е извършена съобразно нарочна заповед на министъра на правосъдието и при издаване на процесния административен акт не се констатират допуснати съществени нарушения на производствените правила на Глава XVI, раздел II ЗСВ - Дисциплинарна отговорност на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията (Нов - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.). Производството е протекло съобразно изискването на чл. 328г, ал. 1 във връзка с ал. 3 от ЗСВ, не е приключило в законово установения тримесечен срок по чл. 328г, ал. 2 от ЗСВ (съдът неправилно е приел обратното), но изтичането на срока не е основание за отпадане на отговорността. В съответствие с нормата на чл. 328е, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ, преди налагане на наказанието дисциплинарнонаказващият орган е предоставил на привлечения към дисциплинарна отговорност държавен съдебен изпълнител да даде своите обяснения и възражения. ДИС Даров е представил такива, като същите са обсъдени при издаването на процесната заповед, но са приети за неоснователни.

Видно от разпоредбата на чл. 328а, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) от ЗСВ, на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Според чл. 328а, ал. 2 от ЗСВ дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в: 1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; 2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; 3. действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването; 4. неизпълнение на препоръки, отправени по реда на чл. 270а, ал. 3 или чл. 286а, ал. 3; 5. неизпълнение на други служебни задължения. В процесната заповед са изложени съображения, че извършеното нарушение, осъществява състава на дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 2 от ЗСВ.

В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Установената съдебна практика по аналогични казуси приема, че за да бъде реализирана дисциплинарна отговорност за извършено нарушение от държавен съдебен изпълнител, следва да бъде установено от фактическа страна в какво се изразява нарушението, като последното трябва да бъде подведено в съответната хипотеза на чл. 328а, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или непредпазливост, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. От правна страна следва да бъдат изведени изводи на основание фактическите констатации от обективна и субективна страна за съставомерност на нарушението. Задължително следва да бъде установено отношението на нарушителя към извършеното от него деяние и настъпилите правни последици. За да е налице дисциплинарно нарушение освен противоправността на деянието е необходимо същото да е извършено виновно, като ирелевантна при преценката за съставомерността на деянието е формата на вината. Основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния съдебен изпълнител е не всяко противоправно деяние, осъществяващо от обективна страна признаците от състава на съответното нарушение, а само това, което е извършено виновно. Фактите по делото установяват, че е била налице обективна причина за бездействието на ДСИ Даров – подаденото от негова страна искане за тълкуване на решение № 5944 от 19.09.2018 г. по ч. гр. д. № 7708/2018 г. на СГС, по което е липсвало произнасяне от съда, постановил решението, чието тълкуване е поискано. Съдебната практика разкрива различия относно становището дали съдебните изпълнители могат да поискат тълкуване на съдебното решение. Част от съдебните състави приемат това за допустимо. Противоположното становище е застъпено в определение № 89 от 27.02.2015 г. по ч. гр. д. № 345/2015 г., І Г. О., ВКС, в което касационният съд е приел, че съдебните изпълнители (по делото ЧСИ) няма право да искат тълкуване на решението, тъй като такова право имат само страните, респективно правоприемниците им, които са обвързани от силата на пресъдено нещо, респективно от изпълнителната сила, или от конститутивното действие на решението, като по изключение, когато законът предоставя право на иск на друг субект, различно от носителя на правото, какъвто може да бъде прокурора например, съдебната практика приема, че този субект може да иска тълкуване на решението /решение № 155 от 15.02.1985 г., I Г. О. на ВС/, но и в този случай този субект е страна по процесуалното правоотношение. Изводите в цитираното определение са възприети и в практиката на ВАС /определение № 10627 от 20.10.2021 г. по адм. д. № 9685/2021 г., 5 чл. с-в/, макар и постановена при различен казус. Независимо дали съдът споделя това становище, той дължи произнасяне с нарочен акт по направеното от ДСИ Даров искане, което в процесния случай не е изпълнено. Не може да бъде приравнено на изпълнение на задължението на съда за произнасяне постановяването на отказа за тълкуване, обективиран в определение № 9638 от 17.04.2019 г., тъй като същият е по подадено от „Красстрой“ ООД искане, Даров не е бил страна в това производство, респ. не е надлежно уведомен за съдебния акт. Следва да се посочи, че преценката дали следва да се извърши тълкуване на съдебния акт е единствено на съда, който го е постановил. Извън компетентността на административнонаказващия орган е извършването на тази преценка, като незаконосъобразни и необосновани са изложените изводи в процесната заповед в тази насока. Неправилен е и формираният извод, че Даров е направил искане за тълкуване единствено на мотивите на съдебното решение, като от самото искане е видно, че държавният съдебен изпълнител изрично е обективирал и искане за тълкуване на диспозитива на решението, в частта досежно участието на тримата посочени съделители. Гореизложените обстоятелства ясно показват, че предприемането на действия от страна на Даров по изпълнение на съдебното решение е поставено в зависимост от постановяване на тълкувателно решение от СГС. Съществувала е обективна причина, която стои извън волята и контрола на Даров, респ. налице е невиновна невъзможност за предприемане на действия по изпълнение на съдебното решение на СГС, като самото тълкуване е искано от него именно с оглед изпълнението му от ДСИ. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че Даров е предприел и последващи действия по сезиране на съда във връзка с произнасянето по молбата му, като по този начин е проявил необходимата активност. Посочените факти изключват вината на лицето. Следователно не е налице единият от двата кумулативни елемента на фактическия състав на дисциплинарната отговорност - виновността. Налице е невиновно поведение като обстоятелство, изключващо дисциплинарната отговорност. Липсата на вина прави наложеното дисциплинарно наказание незаконосъобразно.

С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях. Независимо от наличието на аргументи за основателността на част от инвокираните в касационната жалба възражения, досежно неправилност на част от изводите на първостепенният съд, правилен е крайния правен извод на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Посоченото обуславя извода, че като е отменил обжалваната заповед, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация и представените доказателства за тяхното реално извършване, Министерството на правосъдието следва да бъде осъдено да заплати на К. Д. съдебни разноски в размер на 600 лева с включен ДДС, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.06.2021 г.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2989 от 10.05.2021 г., постановено по административно дело № 12164/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на К. Д., ЕГН [ЕГН], съдебни разноски за касационното производство в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Сибила Симеонова

/п/ Добромир Андреев