Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ"-София, подадена чрез юрисконсулт Гърбелова срещу решение от 28. 05. 2010 г., постановено по адм. д.№74/2009 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-г състав.

С обжалваното решение по жалба на "У"АД е отменен ДРА №382/28. 01. 2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД-София, потвърден с решение №886/12. 05. 2004 г. на директора на РДД-София относно определените задължения по ЗКПО във връзка с увеличаване на финансовия резултат на дружеството, на осн. чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО за 1999 г. със сумата 3076, 39 лв.; за 2000 г.-20673, 99 лв.; за 2001 г.-31 672, 64 лв. и за 2002 г.-40 867, 41 лв. В останалата й част жалбата на "У"АД е отхвърлена. Със същото решение дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в размер на 2554, 60 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението в частта му, в която ДРА частично е отменен. Като касационни основания са наведени визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на разноски.

Ответникът в касационното производство - "У"АД, гр. С. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховната административна прокуратура чрез прокурор Игнатов изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се, че решението на съда в обжалваната му част е съответно на установената по делото фактическа обстановка по спора вкл. и чрез събраната тройна съдебно-техническа експертиза.

Върховният административен съд в настоящият съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14 дневния...