Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Я. М. С. от гр. К. против решение № 7911 от 06. 06. 2011 г. по адм. дело № 720/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № К-9563/19. 11. 2009 г. на министъра на вътрешните работи. Иска се отмяна на съдебното решение на основанията по чл. 208, т. 3 от АПК, както и отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Поддържа се, че същата е връчена на служителя по време на ползване на законоустановен отпуск и че вмененото му във вина дисциплинарно нарушение - отказ за връщане на иззето веществено доказателство по досъдебно наказателно производство, не е съставомерно при липса на разрешение от прокурора.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Представя писмо на директора на ОД на МВР - Кърджали, от което е видно, че жалбоподателят не е представил болничен лист в местоработата си и обезщетение за временна нетрудоспобност не му е изплащано за периода 23. 11. 2009 г. - 28. 11. 2009 година. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.

Настоящата намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

Въпреки, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 248 от ЗМВР, същото се явява неоснователно. Уволнителната заповед е връчена на 24. 11. 2009 г. при отказ на служителя да я получи, за което е съставен протокол, подписан от двама свидетели. Не е направено възражение от страна на Сариев, че се намира в отпуск по болест и в тази хипотеза за дисциплинарнонаказващия орган не съществува задължение да изследва този факт. Освен това, в случая ответникът удостоверява чрез официален документ,...