Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1023 от 10. 05. 2013 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. д. № 2926 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161106781/28. 05. 2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с Решение № 1002/10. 08. 2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 52 800 лв. и са начислени лихви в размер на 14 141. 61 лв.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против оспорения РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "Евро аванс" ЕООД, гр. П., чрез пълномощника си адв. Площакова, изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Подробно се мотивира в депозирани писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разледана по...