Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция „О”ЕООД не е признат данъчен кредит в размер на 3555, 50 лв. и са определени лихви в размер на 942, 02 лв.

За да постанови това решение, съдът е приел, че за данъчен период м. 28. 12. 2005г. - 31. 12. 2005г., който е първия данъчен период след регистрацията на дружеството по ЗДДС, същото е подало справка – декларация по ЗДДС вх. № 2400-936287/16. 01. 2006г., в която е декларирало право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3555, 50 лв. за налични преди регистрацията активи, като резултата за периода е ДДС за възстановяване в размер на 2994, 34 лв. При ревизията е прието за установено, че към датата на регистрацията дружеството не е разполагало с налични активи по стойност и размер, посочени в дневника за покупки и справката - декларация по ЗДДС, поради което с РА е отказано право на данъчен кредит в размер на 3555, 50 лв., претендирано на основание чл. 69, ал. 1 ЗДДС отм. , вр. чл. 91, ал. 1 и ал. 2 ППЗДДС отм. .

Съдът е приел, че ревизионният акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган, предвид това че за същия данъчен период на ревизираното дружество е издаден акт за прихващане или възстановяване № 7658/17. 05. 06г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С. З.. За същия период и на същото основание за посочената сума - 3555, 50 лв., на дружеството е бил отказан данъчен кредит с РА № 240001125/28. 03. 2008г., който с решение № 4725/09. 04. 2009г. по адм. дело № 289/2009г. на ВАС е бил обявен за нищожен поради наличие на влязъл в сила АПВ № 7658/17. 05. 06г. В мотивите на обжалваното решение съдът е изложил, че...