Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от ЕТ “СНИ КОМЕРС - 1 - Х. П.”, гр. С., представлявано от Х. П. П. против Решение № 7 от 10. 10. 2007 г. по адм. дело № 86/2007 г. на Административен съд – Враца, ІІІ състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 91/21. 02. 2007 г. на Кмета на О. Б. С. като неоснователна. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява, че съдът е разгледал схематично и обсъдил повърхностно основните му възражения за нищожност на заповедта без да изложи доводи, обосноваващи изводите му. На първо място е твърдението му, че административният акт е в нарушение на чл. 57 от АПК, тъй като не е издаден в определения срок - до 14 дни от датата на започване на производството, а 2 месеца и половина след тази дата или с 2 месеца след изтичане на срока, поради което съгласно чл. 58 от АПК е налице мълчалив отказ на органа. Мълчаливият отказ е могъл да бъде обжалван до 23. 01. 2007 г. след която дата е влязъл в сила и не подлежи на обжалване или отмяна, особено от органа, който го е “издал”. Затова касаторът счита, че обжалваният акт е нищожен като издаден от органа извън кръга на неговите правомощия. След влизане в сила на мълчаливия отказ, административният орган, респективно съда, е десезиран по искането за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е недопустимо както издаването по-късно на такава заповед от кмета на общината, така и произнасяне по същество по искането от страна...