Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 678 от 6. 12. 2011 г. по адм. дело № 418/2011 г. по описа на Административен съд – Хасково. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна Д. Р. Г.,гр. Х., не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Д. Р. Г., първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21522 от 9. 04. 2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 15017, 26 лв., във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 26/240610/63173 за подпомагане на по схемите и мерките за директни плащания, от които 3 593, 51 лв. по НДП и 11 423, 75 лв. по СЕПП. Мотивите на административния орган са свързани с допълнително извършени специализирани анализи и последващи проверки на коректността на данните, при които е установена по-малка допустима площ. Резултатите били предоставени на ФЗ с писмо от 9. 12. 2010 г., въз основа на която е намалена помощта по Схема за единно плащане на площ (СЕПП ) и Национално доплащане за площ (НДП) за заявените площи.

Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е изложил мотиви към издадения административен акт. Нарушен е чл. 73, ал. 1, т. 4 от Регламент (ЕО) №796/2004 г.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник - изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган се мотивирал, че издава акт въз основа на проверки и анализи относно коректността на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи трябва да се намалят, тъй като само част от площите е допустима за подпомагане. От мотивите към акта обаче не става ясно за какви площи са отпуснати парични средства, въз основа на какви конкретни данни е прието, че е налице надплатената част, по какви критерии се определя допустимата за подпомагане площ. Съдът приема, че правно релевантни за спора мотиви не са изложени и в предходно съставени документи във връзка с предстоящо издаване на административен акт. При липсата на изложени факти послужили като основание за издаване на акта, е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма доказано неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. От изслушаната съдебно-техническа експертиза на в. л. Н. Е. е установено, че допустимият за подпомагане слой е определен през м. 01-02. 2010 г. чрез ново фотографириране на 40 % от територията на страната чрез ортофотоснимки и дешифрация на сателитни изображения от специалисти на цветна цифрова ортофотокарта и нова дегитализация и/или графична реакция на границите на полигони, което се извършва от два центъра Регионални центрове при МЗХ ( по принцип това става чрез дистанционна или теренна инспекция ). Допълнителните проверки на коректността са проведени от МЗХ след проверки и анализи на коректността от ноември 2009 г. и окончателно декември 2010 г., в резултат на които данни е извършено намаляване на годните за подпомагане площи. Липсват данни за директни замервания на място. Административният орган не е посочил обаче в мотивите към акта въз основа на кои точно данни от проверките обосновава акта си и как, въз основа на какви критерии е установил допустимост и недопустимост на заявените площи. Освен това административното производство е проведено без участието на земеделския производител, поради което правилно съдът е приел съществено нарушение на чл. 35 от АПК.

Няма доказано неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) №1122/ 2009 г. на Комисията от 30. 11. 2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането за 2009 г. е извършено на 28. 12. 2009 г. и 8. 02. 2010 г. (л. 11 от делото), а административният акт е издаден на 9. 04. 2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Обстоятелството, че административният орган и съдът, са се позовали на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е основание за отмяната, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г. позоваванията на Регламент ( ЕО) №796/2004 г. се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат, съгласно таблицата на съответствието, а чл. 80 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. съответства на чл. 73 от Регламент ЕО) №796/2004 г.

Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението на съда е законосъобразно.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №678 от 6. 12. 2011 г. по дело № 418/2011 г. по описа на Административен съд – Хасково. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. Д./п/ Ж. П. Й.Д.