Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Г. М. от гр. С. против Решение №273/02. 06. 2010 г., постановено по адм. дело №28/2010 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение на Общото събрание на ЮЗУ „Неофит рилски” гр. Б.д, взето на 23. 12. 2009 г. по т. 3 от дневния ред, с което се приема допълнение на Правилника за устройството и дейността на ЮЗУ „Н. Р.” гр. Б.д & 2, чл. 14, с който се създава нова ал. 3, според която лицата по ал. 2 се освобождават от длъжността, която заемат при навършвате на 65 годишна възраст.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът – Ректорът на ЮЗУ „Н. Р.” гр. Б.д, редовно призован, не се явява и представлява. Ангажира писмено възражение за неоснователност на жалбата.

Ответникът – Председателят на Общото събрание на ЮЗУ „Н. Р.” гр. Б.д, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на С. Г. М. срещу решение на Общото събрание на ЮЗУ „Неофит рилски” гр. Б.д, взето на 23. 12. 2009 г. по т. 3 от дневния ред, с което се приема допълнение на Правилника за устройството и дейността на ЮЗУ „Н. Р.” гр. Б.д (Правилника) & 2, чл. 14, с който се създава нова ал. 3, според която лицата по ал. 2 се освобождават от длъжността, която заемат при навършвате на 65 годишна възраст.

За да постанови този резултат съдът е приел, че нормата на чл. 86, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) и новоприетата норма на чл. 14, ал. 3 от Правилника регламентират различни правоотношения и не са в противоречие. Изложени са мотиви, че липсата на регламентация относно освобождаването от длъжност при навършване на пенсионна възраст в Закона за висшето образование (ЗВО) е наложило приемането на оспорената разпоредба в Правилника, определяща освобождаването от ръководни длъжности във висшето училище, поради навършване на пенсионна възраст. Крайният извод на съда е, че оспореното решение е взето от компетентен орган, в кръга на неговата компетентност и е законосъобразно.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни.

Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви.

С разпоредбата на приетата с оспореното решение ал. 3 на чл. 14 от Правилника е прието лицата по ал. 2 – лицата избрани на ръководните длъжности – ректор, декан, директор на департамент и колеж и техните заместници, да се освобождават от длъжността, която заемат при навършване на 65 годишна възраст. За да е налице незаконосъобразност на цитираната разпоредба следва да се установи несъответствие между нея и разпоредби на ЗВО, уреждащи същия въпрос.

Липсата на регламентация в закона на разработената с текста на чл. 14, ал. 3 на Правилника хипотеза не обосновава извод за незаконосъобразността й.

Предвидено е в чл. 31, ал. 1 от ЗВО, че длъжностите ректор, декан и директор на филиал или колеж се заемат по основен трудов договор, от което следва, че по силата на избора възниква трудово правоотношение, подчинено на условията на Кодекса на труда. По отношение основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от избор, специалната разпоредба на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 КТ препраща към общите основания за прекратяване на трудовия договор, в настоящия случай чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 2, съгласно която работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие с изрично посочените хабилитирани лица при навършване на 65 - годишна възраст.

Така цитираната нормативна уредба налага извода, че дори при липса на регламентация на процесната хипотеза в Правилника, с навършване на 65 -годишна възраст трудовият договор с лицето заемащо, някоя от разглежданите длъжности би бил прекратен.

На следващо място, съгласно чл. 8 на ЗВО, държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, предпоставка, доразвита с разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 и чл. 21, ал. 1 от същия закон, съгласно които висшите училища се ползват с академична автономия, проявна форма на която е академичното самоуправление, изразяващо се в изборност и мандатност на всички органи на управление и право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници. При тази регламентация на специалния закон и липсата на изрични разпоредби в същия в обратен смисъл, оспорената разпоредба на Правилника е израз на академичната автономия на университета.

В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗВО, която предвижда, че мандатът на лицата по ал. 2 - лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж, и техните заместници, се прекратява предсрочно в случаите по чл. 35 - могат да бъдат отзовани преди изтичане на мандата с решение на органа, който ги е избирал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав.

Предвиденият в ЗВО четиригодишен мандат не препятства възможността за предсрочното му прекратяване по решение на Общото събрание.

Изложеното от своя страна обосновава извода, че освобождаването на лицата по чл. 31, ал. 2 от ЗВО не настъпва автоматично, с навършването на посочената в разборедбата на чл. 14, ал. 3 от Правилника възраст, а единствено и само при наличието на предпоставките на чл. 35 от ЗВО - по решение на Общото събрание.

В този смисъл са и мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗВО, с който е изменен текста на чл. 31, ал. 3 на ЗВО предвиждащ, че мандатът на лицата по ал. 2 се прекратява предсрочно в случаите по чл. 35 и при навършване на 65-годишна възраст, в сегашния му вид, регламентиращ, че мандатът на лицата по ал. 2 се прекратява предсрочно в случаите по чл. 35.

С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд Благоевград съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №273/02. 06. 2010 г., постановено по адм. дело №28/2010 г. по описа на Административен съд Благоевград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ю. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

И.Р.