Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

Образувано е по жалба на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу решение № 760/01. 07. 2010 г. по преписка № КЗК-535/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което по т. 1 е установено, че НЗОК е извършила нарушение по чл. 18, т. 1 ЗЗК отм. , изразяващо се в налагане на аптеките на цени за продажба на лекарствени продукти от Лекарствения списък на НЗОК, и по т. 2 е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева за нарушението по т. 1.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 18, т. 1 ЗЗК отм. . Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно КЗК не е отчела интересите на задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ) в качеството им на краен потребител. Посочено е, че НЗОК осъществява дейността по управление и разходване на средствата от задължителните здравноосигурителни вноски, като не реализира печалба и действа въз основа на принципите за икономично разходване на средствата от бюджета си за задоволяване на нуждите на по-голям кръг ЗЗОЛ, поради което неправилно е приложена цитираната разпоредба на ЗЗК отм. . Твърди се, че незаконосъобразно КЗК е направила извод, че сключването от аптеките на договор с НЗОК е условие за по-голям брой клиенти, съответно за по-голям оборот и приходи. Жалбоподателят прави довод, че приемането на надценките за аптеките от НЗОК за продажба на лекарства от Лекарствения списък на НЗОК е въз основа на сключен договор, поради което е налице изразено съгласие относно условията на договорите от страна на аптеките. Поддържа се ще, че цените са определени по реда на процедура за договаряне между НЗОК съвместно с Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България и притежателите на разрешение за употреба на лекарствен продукт или упълномощените техни представители, поради което окончателният Лекарствен списък е предмет на договаряне и не съдържа цени, наложени едностранно от НЗОК. Жалбоподателят прави оплакване, че условията и редът за договаряне на лекарствата за домашно лечение от НЗОК са специални по отношение на общия ред за определяне на пределните цени на лекарствата, като по-ниските цени, в сравнение с предвидения в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти таван на надценките, създават условия за конкурентност, като не се ограничава или нарушава конкуренцията между отделните аптеки, а средствата от бюджета на НЗОК се разходват за задоволяване потребностите от лекарствени продукти на по-голям брой ЗЗОЛ.

Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията (КЗККомисията) и заинтересованата страна Български фармацевтичен съюз (БФС), чрез упълномощените си процесуални представители, молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и претендират да им бъдат присъдени разноски за съдебното производство.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок за обжалване и от страна с правен интерес.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

За да приеме наличието на злоупотреба с господстващо положение и да наложи имуществена санкция на НЗОК, КЗК е образувала на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК производство по искане на БФС, в хода на което е приела за установено, че за периода 01. 02. 2008 г. – 01. 06. 2009 г. НЗОК е приела на основание чл. 55, ал. 3, т. 2 от Закона за здравното осигуряване и ал. 2, т. 7 от същия член на закона и прилагала решение № РД-УС-04-127/27. 12. 2007 г. на Управителния съвет на НЗОК, задължително за НЗОК, РЗОК и изпълнителите. Решението е прието след проведени процедури от НЗОК по договаряне на лекарствените продукти, стойността на които се заплаща от НЗОК, и на техните цени, с притежатели на разрешение за употреба на лекарствен продукт на територията на Републиката с участието на Българския лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България въз основа на резултатите от което договаряне Управителния съвет на НЗОК е утвърдил Лекарствен списък на НЗОК, който съдържа конкретните лекарствени продукти за домашно лечение, стойността на които се заплаща напълно или частично от НЗОК, техните договорени цени и стойността, заплащана за всеки от тях от НЗОК. Прието е, че съгласно цитираното решение НЗОК издава указания за работа със списъците по Приложение № 11 към НРД "Лекарствен списък на НЗОК", неразделна част от цитираното решение на УС на НЗОК, което съдържа данни за всеки лекарствен продукт и химико-терапевтична група, към която се отнася; цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща; условията за предписване и отпускане. Счетено е, че съгласно цитираното решение НЗОК заплаща предписаните лекарства за домашно лечение в количества и при условия, посочени в цитираните списъци и указанията за работа с тях, като извършва това по ред, начин и в срокове, определени в сключените индивидуални договори с притежателите на разрешение за употреба на лекарствата, производители или упълномощени техни представители, както и с аптеки. Счетено е, че въз основа на цитираното решение на Управителния съвет на НЗОК е прието указание на НЗОК за работа с Лекарствен списък на НЗОК РД-16-3/10. 01. 2008 г., в сила от 01. 02. 2008 г., неразделна част от което е Приложение № 2 – аптечна версия на Лекарствения списък, което се прилага и към индивидуалния договор на аптека с НЗОК. Счетено е, че в работната версия за аптеките се съдържат две колони – колона 7 – "пределната цена за НЗОК" и колона 9 – "максимална стойност, заплащана от задължително здравноосигуреното лице". Прието е, че "пределна цена за НЗОК" означава, че лекарствените продукти, отпускани по линията на здравното осигуряване, не могат да се продават на цена, по-висока от посочената в Лекарствения списък. Счетено е, че тази цена включва предложена цена на производител; договорена цена за търговец на едро (между притежател на разрешение на употреба и търговец на едро); надценката за търговец на дребно и данък добавена стойност. Прието е, че максималната стойност, заплащана от ЗЗОЛ представлява разликата между пределната цена за НЗОК и стойността, заплащана от НЗОК. КЗК е счела, че за цитирания период пределните цени на лекарствените продукти се определят въз основа Наредба за правилата за образуване и регистриране на цени на лекарствени продукти при продажбата им на дребно отм. и всеки лекарствен продукт не е могъл да се продава над пределната цена на територията на страната. КЗК е приела, че за периода от 01. 02. 2008 г. до 31. 05. 2009 г. е в сила един Лекарствен списък с едни и същи надценки за търговците на дребно на лекарствени продукти, включени в този списък, определени чрез цитираното указание, като надценките са в рамките на нормативно установения размер. Прието е въз основа на посоченото указание, че надценките за търговец на дребно за отделните лекарствени продукти са 14 %, 12, 5 % и 10 % върху цената на притежателя на разрешението за употреба за отделните групи лекарства, което представлява съответно 64 %, 63 % и 55 % от нормативно определените надценки, като съществуват и лекарства с надценка за търговец на дребно 0 %, като надценка за търговец на едро съществува. Прието е, че в случай на отпускане на лекарства с нулеви надценки НЗОК заплаща по 1 (един) лев за обработена и отчетена рецептурна бланка. Счетено е, че през 2008 г. не са сключвани нови договори с аптеки, а продължават да действат индивидуалните договори по типов договор от 2006 г., като са съответно анексирани. Прието е, че въз основа на допълнителните споразумения към договорите с аптеките е променен чл. 17 от тях, съгласно която промяна изпълнителят се задължава да продава лекарства от Лекарствения списък на НЗОК по цени съгласно указанието за работа с лекарствения списък – аптечна версия, като формира продажните си цени не по-високи от посочените в Лекарствения списък на НЗОК и не по-високи от цената, на която продават същите продукти извън реда, предвиден за НЗОК. Счетено е, че РЗОК предоставя писмено уведомление на аптеката за допълнителното споразумение, което ако не бъде подписано до 31. 01. 2008 г., то уведомлението се счита за предизвестие на прекратяване на договора, считано от датата на подписване на уведомлението. КЗК е приела въз основа на типовия договор на НЗОК с аптека, че аптеката е задължена да обработва рецептите чрез софтуер, утвърден от НЗОК, като част от заложената в аптечните програми информация е тази за максималната цена, над която аптеките нямат право да продават лекарствата, което представлява изискване към аптечния софтуер, въз основа на който се извършва и повторен финансов контрол в НЗОК от информационната система. Прието е, че рецептите, в които продажната цена на аптеката е по-висока от максималната в списъка на НЗОК, се отхвърлят. Установено е провеждането на работна среща на 22. 01. 2008 г. между представители на НЗОК и БФС, въз основа на протокола от която се установяват предложения за промени в типовия договор от страна на БФС и че последният не е съгласен с начина на формиране на цените. КЗК е констатирала, че с влязло в сила решение № 6826/06. 06. 2008 г. по адм. дело № 2762/2008 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е отменена колона 7 "пределна цена на НЗОК" и колона 9 "максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева" от Приложение № 2 – "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01. 02. 2008 г. – работна версия за аптеки", неразделна част от Указание за работа с Лекарствен списък на НЗОК – РД-16-3/10. 01. 2008 г., утвърдено от директора на НЗОК.

При така установената фактическа обстановка Комисията е определила съответния пазар като състоящ се от продуктовия пазар на продажба на дребно на частично заплащаните от НЗОК лекарствени продукти, включени в Лекарствения списък на НЗОК за периода от 01. 02. 2008 г. до 01. 06. 2009 г., а географският пазар е определен като територията на Р. Б.. Като участници на съответния пазар са дефинирани аптеките, като доставчици на дребно на лекарствените продукти от Лекарствения списък, а от друга – НЗОК, която частично заплаща на аптеките потребяваните от ЗЗОЛ лекарствени продукти. Счетено е, че НЗОК се явява единствено възможният задължителен търговски партньор за целта на частичното реимбурсиране на стойността на лекарствените продукти за домашно лечение от Лекарствения списък на НЗОК, в качеството на купувач, наред със ЗЗОЛ, на продаваните от аптеките лекарствени продукти от този списък. При определяне на приложимия закон, КЗК е приела, че поведението на НЗОК следва да се разглежда при действието на отменения ЗЗК. Прието е, че ЗЗК се прилага и към НЗОК, независимо от правната й природа и обстоятелството, че не реализира печалба – на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗЗК отм. или по аргумент от по-силното основание от чл. 2, ал. 1, т. 2 от същия закон, съгласно който конкурентното законодателство се прилага и спрямо органите на изпълнителната власт относно действията им предотвратяващи, ограничаващи или нарушаващи конкуренцията в страната. КЗК е счела, че НЗОК е определила в издаденото от нея Указание РД-16-3/10. 01. 2008 г. и Приложение № 2 към него значително по-нисък максимално допустим размер на надценките за търговците на дребно от нормативно определения такъв и че този размер е задължителен за аптеките. Прието е, че посредством издаденото указание директорът на НЗОК изменя Лекарствения списък, като включва в него нови, различни данни за лекарствените продукти по повод тяхната продажба на дребно и същевременно определя нови пределни цени за тях, за което няма компетентност, т. к. те се определят по реда на Наредбата за правилата за образуване и регистриране на цени на лекарствените продукти при продажбата им на дребно отм. и Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Счетено е, че поради това определените от НЗОК надценки и пределни цени биха могли единствено да се договорят между аптеките и НЗОК при сключването на индивидуален договор, но не могат да са задължителни за аптеките до момента, в който те не са се съгласили с тях. КЗК е приела, при преценка за наличието на нарушение по чл. 18, т. 1 ЗЗК отм. , че въвеждането на занижения размер на надценките е направено по ултимативен начин, чрез анексиране на типовите договори между НЗОК и аптеките с допълнителни споразумения, в които не е предвидена възможност за обсъждане на надценките и пределните цени, нито възможност за договаряне, а отказът на аптека да приеме формираните от НЗОК крайни продажни цени се санкционира чрез прекратяване на договорните отношения между НЗОК и аптеката. Прието е, че аптечният софтуер за обработка на рецептите, който аптеките са задължени да използват съдържа определените от НЗОК надценки и крайни продажни цени, което се явява доказателство, че касата ги е наложила по силата на монополното си положение на съответния пазар, а не ги е договорила с аптеките, като софтуерът създава възможност и за последващ контрол за спазване на наложените максимални надценки. Прието е, че ефектът от поведението на НЗОК за конкурентната среда на аптеките се състои в ограничаване свободата на договаряне и равнопоставеността между страните, което има за последица уеднаквяването на цените и елиминиране на конкурентните отношения между аптеките, които, като се стремят да преодолеят намалените възможности за приход, извършват ценообразуване по максимално разрешените от НЗОК продажни цени, поради което не се стимулира ценовата конкуренция и губят потребителите. Счетено е, че е налице нарушение по чл. 18, т. 1 ЗЗК отм. , т. к. съставът на това нарушение е формулиран така, че да обхване различни хипотези на експлоатативно поведение на едно господстващо предприятие спрямо зависими от него предприятия, както конкуренти, така и в отношения по вертикала на доставчик и клиент. Прието е, че в случая се изследват не отношения между конкуренти, а поведението на НЗОК като титуляр на правото да осъществява задължително здравно осигуряване, който единствен може да сключва договори с аптеките и в отношенията си с тях експлоатира позицията на единствен възможен договорен партньор, с което налага ценови условия. При определяне размера на имуществената санкция КЗК е квалифицирала укоримото поведение на НЗОК като експлоатативна злоупотреба предвид насочеността и ефекта за пазарната среда; то е засегнало всички търговци на дребно на лекарствени продукти, частично реимбурсирани от НЗОК, които са сключили договор с касата, като в териториално отношение нарушението е осъществено в рамките на национален пазар. КЗК е приела като утежняващо отговорността обстоятелство извършеното от НЗОК същото по вид и характер нарушение на ЗЗК отм. , за което е санкционирана от КЗК с решение № 286/2005 г. по преписка № КЗК-71/2005 г., потвърдено с влязлото в сила решение № 6079 от 07. 06. 2006 г. по адм. дело № 197/2006 г. на Върховния административен съд. Като смекчаващо обстоятелство е отчетен фактът, че нарушението е прекратено на 01. 06. 2009 г. с влизане в сила на нов ред и условия за определяне на цените и заплащане на лекарствените продукти от Лекарствения списък на НЗОК, както и активното съдействие на НЗОК при провеждане на разследването и фактът, че НЗОК е предприятие на бюджетна издръжка, което при осъществяване на дейността си не реализира печалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като разгледа доводите в жалбата и извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 1 - 5 АПК.

По делото не е налице спор за факти. Безспорно е, че НЗОК е издала указание за работа с Лекарствения списък на НЗОК, което в неговата аптечна версия определя пределни цени за продажба на лекарствени продукти на дребно от аптеките от обхвата на предоставяните на ЗЗОЛ по силата на задължителното здравно осигуряване, които съдържат надценки за тези продукти при продажбата им на дребно. Спазването на определените с указанието цени представлява задължително условие, част от типовия договор между аптека и НЗОК, което следва да бъде прието, в случай че аптека желае да продава лекарствени продукти от цитирания лекарствен списък и да сключи договор с НЗОК за това, без конкретната аптека да има възможност за предоговаряне на цитираните пределни цени и определените надценки при подписване на индивидуалния договор с НЗОК. Посоченото указание в неговата аптечна версия е действало за установения от КЗК времеви период 01. 02. 2008 г. – 01. 06. 2009 г., който представлява и периодът на твърдяното нарушение.

Жалбоподателят не оспорва от правна страна изводът на КЗК, че посочените пределни цени за продажба от търговци по цени на дребно (аптеки) са под нормативно установените пределни цени съгласно установените максимални надценки в проценти по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (обн., ДВ, бр. 104 от 11. 12. 2007 г., в сила от 11. 12. 2007 г.). Основните доводи в жалбата се състоят в това, че така приетите цени са резултат от договаряне при прилагане на уредбата на Наредбата за условията и реда за договаряне на лекарствата, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, стойността на които се заплаща напълно или частично от НЗОК, специална спрямо уредбата на цитираната предходна наредба, поради което пределните цени за продажба на лекарствените продукти не са наложени едностранно от НЗОК, както и че приемането им е продиктувано от обстоятелството, че НЗОК не реализира печалба, оперира с ограничен бюджет и занижаването на пределните цени е в интерес на крайните потребители, а именно цели се обслужването на максимално голям брой ЗЗОЛ. Цитираните доводи са неоснователни.

НЗОК е юридическо лице на публичното право, не е част от държавните органи, нито е включен в органите на местното самоуправление. По силата на закона НЗОК е единственият субект, който осъществява пълното или частичното заплащане на лекарствените продукти от Лекарствения списък на НЗОК, и като такъв има монополно положение на съответния пазар, законосъобразно дефиниран от КЗК като пазарът на продажба на дребно на частично заплащаните от НЗОК лекарствени продукти, включени в Лекарствения списък на НЗОК за периода 01. 02. 2008 г. – 01. 06. 2009 г. на територията на Р. Б.. НЗОК действа на този пазар при липса на конкуренция и т. к. дейността й е свързана с осигуряване на услуги чрез взаимодействие с партньори - търговци, а в конкретния случай, с размяната (продажбата) на лекарствени продукти на пазара като участник във веригата - притежатели на разрешение за употреба на лекарства, доставчици на едро, доставчици на дребно, крайни потребители, то следва да се приеме, че конкретната дейност на НЗОК има стопански характер. Ето защо, законосъобразно КЗК е приела, че от гледна точка на функциониране на конкретния съответен пазар от една страна НЗОК се явява субект с монополно положение, което по силата на това положение упражнява едностранно възможности за натиск върху партньорите си по вертикала – търговците на лекарствени продукти на дребно (аптеките), като в същото време се явява формално техен договорен партньор и понеже частично заплаща продаваните от тях лекарствени продукти – и купувач.

Законосъобразен е изводът на КЗК, че е налице на нарушение на чл. 18, т. 1 ЗЗК отм. въз основа на безспорно установените факти относно поведението на НЗОК по определянето на пределни цени за търговците на дребно. В случая НЗОК, посредством монополното положение на субект, който направлява процеса на формиране на пределните цени за търговците на дребно, като единствен партньор, с който те могат да сключат договор при желание да участват на съответния пазар, и с оглед съчетаването на качеството на купувач, от пазарна гледна точка, чрез пълното или частичното заплащане на стойността на лекарствените продукти, упражнява натиск в ситуация на привидно договорни отношения между касата и аптеките върху последните, който има за резултат, че същите приемат определените от НЗОК цени на дребно, което по същество и представлява пряко налагане на цени на партньори по вертикала на съответния пазар, т. е., както правилно е приела Комисията, налице е експлоатативна злоупотреба във връзка с определянето на съществени условия при функционирането на пазара.

Предвид горното, неоснователни са оплакванията в жалбата, че НЗОК не е определила цените едностранно, т. к. те са дефинирани в процес на договаряне с участието на притежателите на разрешение за употреба на лекарствени продукти, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България. На първо място: в този процес не са участвали представители на БФС като съсловна организация на магистър-фармацевтите (управители на аптеки), които се явяват участниците на съответния пазар, пряко засегнати от наложените цени на дребно от НЗОК за продажба на лекарствени продукти от Лекарствения списък на НЗОК. Ето защо, доводът за договорната природа на така приетите цени е несъстоятелен. Второ: раздел II от Наредбата за условията и реда за договаряне на лекарствата, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, стойността на които се заплаща напълно или частично от НЗОК не предвижда в процедурата за договаряне на конкретните лекарства и техните цени, в която заявители са единствено притежателите на разрешение за употреба на лекарствени продукти, да се определят цени на дребно за тези продукти. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от цитираната Наредба предвижда, че директорът на НЗОК въз основа на утвърдения лекарствен списък сключва договор с притежателите на разрешение за употреба на лекарствени продукти, в който се определят цените на договорените лекарствени продукти, стойността, която НЗОК заплаща за тях, и условията за тяхното осигуряване на българския пазар. Според алинея 2 на цитирания член в договора се посочват и условията, при които търговците на едро като подизпълнител ще разпространяват договорените лекарствени продукти, т. е. договарянето на цени по тази процедура обхваща единствено цените на едро. Следователно НЗОК неоснователно поддържа в жалбата, че посредством посоченото договаряне цените на дребно не са определени едностранно. В подкрепа на посочения извод е влязлото в сила решение на Върховния административен съд по адм. дело № 2762/2008 г., по силата на което са отменени определените от НЗОК пределни цени на дребно за аптеките (колона 7 и колона 9 от Приложение № 2, неразделна част от разглежданите указания на НЗОК за периода на нарушението). Ето защо, в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 18, т. 1 отм. ЗЗК КЗК е приела, че т. к. представителите на аптеките не са участвали в определянето на цените, напротив, в хода на работни срещи БФС е възразил срещу определянето им като незаконосъобразни, и аптеките сключват договори при тези фактически задължителни за тях цени в условията не на договаряне и равнопоставеност, а по силата на административна принуда, която НЗОК упражнява в резултат от монополното си положение, е налице поведение, което нарушава конкуренцията на съответния пазар в ущърб на основните участници – аптеките и като следствие – на потребителите. На практика, аптеките като търговци на дребно за крайните потребители ЗЗОЛ, са поставени в положение да изберат да сключат типов договор с определените от НЗОК цени, за да участват на съответния пазар на продажба на лекарствени продукти от Лекарствения списък на НЗОК, или да не осъществяват стопанска дейност на този пазар като откажат да подпишат предложените в конкретния период допълнителни споразумения, с които да приемат да прилагат пределните цени. Логичен е изводът, че в случая не е налице договаряне, а по-скоро се касае да преодоляване на едностранно наложено изискване, което вместо заложения законово договорен характер има естеството на административна бариера за навлизане на съответния пазар.

Освен изложеното, предвид липсата на правомощие на НЗОК да определя цените на дребно, неоснователен е доводът в жалбата за специалния характер на Наредбата за условията и реда за договаряне на лекарствата, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, стойността на които се заплаща напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса, спрямо Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, понеже нито първата, нито втората цитирана Наредба дават правомощие на НЗОК да определя цените на дребно, които аптеките прилагат. Предвид това, неоснователен е и доводът, че разглежданото определяне на занижени пределни цени на дребно е в интерес на по-голям брой ЗЗОЛ, т. е. на крайните потребители. Това твърдение е декларативно, т. к. липсва аргументация от гледна точка на правилата на конкуренцията по какъв начин поддържането на пределни цени на дребно доста под нормативно определения таван представлява оптимизиране на пазарните условия и установяване на ценовите нива на разглежданите лекарствени продукти, съпоставено с алтернативното определяне на цени от аптеките без да са налице пределни цени, определени едностранно от НЗОК. Съответно, следва изводът, че така определените цени на дребно са в интерес на бюджетната политика на НЗОК, защото от гледна точка на крайните потребители – ЗЗОЛ изводите на КЗК за наличие на поведение във вреда на конкуренцията на съответния пазар и оттам – на крайния потребител, не са опровергани. От гледна точка правото на конкуренция и насърчаване на свободната стопанска инициатива аргументите за възможностите на бюджета на субекта - монополист за обосноваване на неправомерно поведение на съответния пазар са неотносими, още повече че възможностите, които бюджетът (съответно приходите) на участник на пазара предоставя за стопанско поведение на този пазар са в зависимост от фактори като ефективно управление, оптимизиране на разходите и т. н. Принципно погледнато, всеки участник на съответен пазар разполага с ограничени средства за инициатива и опериране на този пазар, поради което фактът на недостига на средства не е аргумент за антиконкурентно поведение.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че КЗК незаконосъобразно е направила извод, че сключването на договор с НЗОК от страна на аптеките е условие за повече клиенти и съответно – повече приходи. Този извод не е незаконосъобразен, защото почива на обичайната житейска и пазарна логика. Освен това, за целите на фактическия и правния анализ на нарушението по чл. 18, т. 1 ЗЗК отм. и установяването на съставомерността му, становището на КЗК няма решаващо значение за мотивиране на обжалваното решение, т. к. не касае пряко съставомерен елемент на злоупотребата с монополно положение от страна на НЗОК. Такъв е освен наличието на субект с монополно положение и поведение, представляващо налагане на цени, и увреждането на конкуренцията на пазара, съответно в случая увреждането на договорните партньори във вертикално отношение – доставчиците на лекарствени продукти на дребно, което е налице и чрез ефекта на изкривяване на пазарните механизми засяга и интересите на потребителите.

С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на КЗК юрисконсулт Кинанева, на основание чл. 143 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения НЗОК следва да бъде осъдена на заплати на КЗК разноски по делото в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. По направеното искане за присъждане на реализираните разноски в настоящото съдебно производство от защитника на БФС адвокат Пандев, съдът следва да присъди в тежест на НЗОК разноските, направени от БФС за възнаграждение за един адвокат в размер на внесения съгласно договор за правна защита и съдействие А 0893065 адвокатски хонорар възлизащ на 2 500 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Националната здравноосигурителна каса срещу решение № 760/01. 07. 2010 г. по преписка № КЗК-535/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията. ОСЪЖДА

Националната здравноосигурителна каса да заплати на Комисията за защита на конкуренцията направените разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева и на Българския фармацевтичен съюз разноски по делото в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ю. К./п/ П. Н.

В.А.