Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. С. АГ, Германия, чрез пълномощника адв. Симеонов, срещу решение № 2145 от 01. 04. 2013 г.,постановено по адм. д. № 7780/12г. от Административен съд – София град, първо отделение, 18-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане или възстановяване № 1058970/15. 04. 2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1277/01. 06. 2012г. на директора на Дирекция ”ОУИ”-гр. С. (понастоящем Дирекция "ОДОП") и същото е осъдено да заплати на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 440 лв. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Излагат се подробни доводи в подкрепа на така поддържаната теза. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания акт за възстановяване или прихващане. Алтернативно е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС съгласно чл. 628 ГПК , което е формулирано в касационната жалба. Претендира се заплащане на разноски.
Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", чрез своя процесуален представител юрк. Кирова изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,...