Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по касационна жалба на П. Ц. Х. от гр. К. против решение № 97 от 15. 06. 2011 г. по адм. д. № 99/2011 г. на Административен съд – гр. К., с което е отхвърлена жалбата на П. Ц. Х. срещу Заповед № РД-30-022/08. 04. 2011 г. на главен инспектор в Областен отдел „Контролна дейност – Държавна автомобилна инспекция” („Контролна дейност – ДАИ”) гр. К.. Поддържа се оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответната страна не е изразила становище пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Фактическата обстановка е правилно установена пред първата съдебна инстанция.

На 08. 04. 2011 г. при извършена проверка от служители при „Контролна дейност – ДАИ” – гр. К. е констатирано, че П. Ц. Х. извършва обществен превоз на пътници с лек автомобил „С. К.” с рег. № КН5465АР, собственост на касатора. Безспорно е, че към датата на извършване на проверката, моторното превозно средство не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Срещу П. Ц. Х. е съставен акт МФ Серия А-2010 № 119916 от 08. 04. 2011 г., а деянието е квалифицирано по чл. 6, ал. 1 от ЗАвП. Със заповед № РД-30-022/08. 04. 2011 г. на главен инспектор в Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ” гр. К. на осн. чл. 106а, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – спиране от движение...