Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на пети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Х. ЧЛЕНОВЕ:К. К. Т. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от председателяК. Х. по адм. дело № 7025/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния му представител адвокат А. П., срещу решение № 2485/13.04.2021 г. по адм. дело № 8707/2020 г. на Административен съд-София град, трето отделение, 7-ми състав, с което е отменена негова заповед № 03-РД/1484/12.06.2020 г. за отказ от финансиране на подадено заявление за подпомагане от ЕТ Агрокомерс-Ж. Фегали. Релевирани са доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции по приложен списък.

Ответникът Ж. Фегали, действащ като ЕТ Агрокомерс-Ж. Фегали, със седалище гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат Д. Е. оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд-София град е образувано по жалбата, подадена от Ж. Фегали, в качеството му на ЕТ Агрокомерс-Ж. Фегали, срещу заповед № 03-РД/1484/12.06.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на търговеца е отказано финансиране по заявление за подпомагане ИН № 2931010063/07.02.2019 г. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя, за изпълнение на дейност Изграждане на автоматизирани системи за капково напояване, със стойност 678 044.85лв. Въз основа данните от приложената преписка е установено, че с атакуваната заповед на изпълнителния директор на ДФЗ е отказано финансиране на основание чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП и чл. 13, ал. 10, т. 2, чл. 13, ал. 11, т. 1 и т. 4 във вр. чл. 8, ал. 7 от Наредба № 6/26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г. и чл. 60 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г., по мотиви, че в хода на извършени от ДФЗ административни проверки, по заявления за подпомагане на ЕТ Агрокомерс-Ж. Фегали, ЕТ Топаз-Д. Б. и ЕТ Грозд-Г. Н. и М. С., са констатирани изкуствено създадени условия, обозначени като персонална, правна, икономическа и географска координация между тези лица. Посочено е, че тримата търговци имат общ адрес за кореспонденция, като при справки в Търговския регистър се установява, че са свързани лица във В. К. ЕООД, а Ж. Фегали - и съдружник с М. С. в други търговски дружества. Също така, от ЕТ Топаз-Д. Б. и ЕТ Грозд-Г. Н. е упълномощено едно и също лице, чрез което са подадени заявленията им, с пълномощни, заверени при един и същ нотариус, като и двамата търговци кандидатстват за подпомагане за изпълнението на една и съща дейност, използват една и съща банка, и са вписани на една и съща дата като гроздопроизводители. Наред с горното в обжалвания акт е отразено, че в ДФЗ е получено писмо от Специализираната прокуратура с информация, събрана в хода на разследване по досъдебно производство № 130/2018 г. по описа на СО-СП, че девет еднолични търговци /в кръга на които не попада ЕТ Агрокомерс-Ж. Фегали/, са свързани лица с М. С. и в нотариално заверени, издадени от тях обратни писма, са декларирали, че последният е действителен притежател на придобитите от тях имуществени и неимуществени права. Също по данни от прокурорско постановление от 12.04.2019 г., издадено по досъдебно производство на Специализираната прокуратура, е констатирано, че като изпълнители на одобрените им за финансиране проекти, от визираните по-горе деветима еднолични търговци, биват посочвани Топаз мел ООД и ЕТ Агрокомерс-Ж. Фегали. Предвид това и основавайки се на констатираните при справка в ТР, съвместни участия в търговски дуржества, административният орган приел, че зад проектите, реализирани по подадените заявления за подпомагане и сключените по тях договори, стои трето лице, като реален получател на финансовото подпомагане по мярката, а именно - М. С., а оттам и че по несъмнен начин в случая са установени от обективна и субективна страна, изкуствено създадени условия, които противоречат на изискванията за допустимост на финансовото подпомагане и целите на мярката. В тази връзка е издадена оспорената заповед за отказ от финансиране по подаденото от ЕТ Агрокомерс-Ж. Фегали, заявление за изпълнение на дейност Изграждане на автоматизирани системи за капково напояване, по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя, поради наличието на изкуствено създадени условия /общи адреси за кореспонденция и участие, ведно с други еднолични търговци, в свързани с М. С. дружества, независимо от различния им предмет на дейност/, в противоречие с изискванията за допустимост и целите на получаваното финансовото подпомагане.

За да отмени обжалваната заповед, АССГ е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съдът е отчел, че макар и актът да е издаден в писмена форма, е немотивиран, доколкото изложеното в него и представените в преписката доказателства, не налагат извода, че в случая е осъществен фактическия състав по чл. 8, ал. 7 от Наредба № 6/2018 г. Посочено е, че в заповедта са обективирани само общи фактически констатации за наличието на изкуствено създадени условия, но без осъществен по тях, съответен правен анализ - изследване на обективния и субективния критерий, и обосновка на причинната връзка между приетите за установени факти и направения въз основа на тях извод за наличието на индиция за координация на действията на множество бенефициери, единствено с цел получаването на финансовата помощ. Изтъкнато е, че множество изложени в заповедта факти, изобщо не касаят жалбоподателя по делото, а други - сочат единствено на участие на търговеца в други фирми, но не и за изкуствено създадени условия за получаване на конкретно заявената от него финансова помощ. По тези съображения, съдът приел жалбата за основателна и отменил заповедта за отказ от финансиране, като върнал преписката за ново произнасяне от административния орган. Така постановеното решение е правилно.

Не намира основание твърдението на касатора за допуснати по делото, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е действал в съответствие с вмененото му съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, задължение да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, при което изяснил напълно спора от фактическа страна, обсъдил релевираните от страните доводи и изложил конкретни мотиви, изцяло съобразени с данните от приобщените по делото доказателства.

Правилно при това съдът приел, че заповедта за отказ от финансово подпомагане е необоснована и издадена в нарушение на приложимия материален закон. Съгласно чл. 8, ал. 7 от Наредбата, финансова помощ не се предоставя на кандидат и ползвател на помощта, за който се установи наличие на изкуствено създадено условие за получаване на помощта или за осигуряване на предимство в противоречие с целите на мярката. В случая, правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва доказан умисъл в действията на кандидата за координация на действията му с други бенефициери, за получаването на безвъзмездни средства по процесното заявление.

Действително, в заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане, изрично е посочено, че са налице изкуствено създадени условия, изразяващи се в предприемане на целенасочени действия, с цел заобикаляне изискването на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, посредством разделяне на дейностите по различни, свързани помежду си проекти. Заявено е и, че финансирането на трите проекта на едноличните търговци би довело до съсредоточаване на значителен финансов ресурс в определен кръг лица, в пряко нарушение на принципа на конкурентоспособност и целите на мярката. Налице е позоваване и на чл. 60 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г., според който без да се засягат специфичните разпоредби в секторното законодателство в областта на селското стопанство, не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.

В тази връзка следва да се отбележи, че на национално ниво системите за оценяване по процесната мярка са уредени в Наредба № 6/2018 г. и по-конкретно - в нейния чл. 8, ал. 7. ДФЗ носи основната отговорност за ефективното и ефикасно изпълнение на програмата и следователно изпълнява значителен брой функции, свързани с управлението на мерките и мониторинга, финансовото управление и контрола, както и подборът на проекти. Задължение на управляващия орган/разплащателната агенция е да гарантира адекватно разходване на средствата от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на ниво икономически оператори, като по този начин гарантира спазване на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност. В тази връзка, съдът обосновано е приел, че административният орган е нарушил материалния закон, доколкото в случая не са установени по несъмнен начин изкуствено създадени условия създаващи предпоставки за неправомерно получаване на финансовата помощ, в противоречие с целите на мярката. Преценката налице ли са изкуствено създадени условия предполага изследването на обективен и субективен елементи, като в този смисъл е и решение на СЕС от 12.09.2013 г., постановено по дело С-434/12, според което за установяване на обективния елемент са от значение обстоятелствата, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната, а относно субективния - да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага, в противоречие с целите на същата схема.

В оспорената заповед и предхождащите я документи са изложени факти, които в преобладаващата си част не са свързани с ЕТ Агрокомерс-Ж. Фегали, още по-малко - доказват по категоричен начин от обективна и субективна страна, че целта, за която е поискана безвъзмездната финансова помощ, е единствено получаването на облага. Правилно е и отбелязването, направено от АССГ, че в атакувания акт липсват мотиви, обосноваващи извод за наличието на причинна връзка между установените по преписката факти и приетата за установена от органа, индиция за координация на действията на жалбоподателя, с други бенефициери за получаване на помощта. Следва да се подчертае, че позоваването в обжалваната пред първата инстанция заповед на писмо и данни, получени от Специализираната прокуратура, във връзка с досъдебни производства, касаещи трето лице, не съставлява самостоятелно основание за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане, нито освобождава административния орган от задължението му да извърши проверки спазени ли са изискванията за получаване на финансиране по мярката. В случая ДФЗ е посочил и представил като доказателства единствено писмото на прокуратурата и извадки от Търговския регистър за свързаност на посочените в акта му лица. Изцяло недоказано е и твърдението на касатора, че от ДФЗ са извършени други проверки, от които може да се направи извод за наличието на изкуствено създадени условия, с оглед свързаността между посочените в заповедта търговци. Позоваването в касационната жалба на едновременна подготовка на документацията и подаване на заявленията в ДФЗ, заверени пълномощни при един и същ нотариус, вписване в лозарския регистър на една и съща дата като гроздопроизводители, и посочването на един и същ адрес за кореспонденция, не доказват по безспорен начин неизпълнение на целите на мярката. Още повече, че голяма част от тези установявания на ДФЗ не се отнасят до ЕТ Агрокомерс-Ж. Фегали. Наред с горното, във връзка с доводите на касатора следва да се има предвид, че преобладаващата част от цитираната от него, практика на ВАС, е постановена при различна фактическа обстановка, поради което е неотносима към настоящия спор и не следва да се обсъжда, докато например решението по адм. дело № 143/2021 г. на ВАС, четвърто отделение, издадено при сходни фактически установявания, изцяло подкрепя направените от първоинстанционния съд изводи по процесния спор.

Следва да се отбележи и че в цитираното по-горе, решение на СЕС по дело С-434/12, е посочено, че органът не може да откаже подпомагане единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази мярка, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане. В случая, органът по никакъв начин не е доказал, че извършената инвестиция, за която е подадено заявлението за подпомагане, не е в съответствие с целите на секторното законодателство и по-конкретно - със заложените в Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г., една от мерките по която програма е Преструктуриране и конверсия на лозя, по която е кандидатствал ЕТ Агрокомерс-Ж. Фегали. Според заложеното в програмата, целта на мярката е повишаване на жизнеспособността на гроздо - и винопроизводителите в България, които следва да допринесат за приспособяване на производството на винено грозде към динамиката на свободния пазар, повишаване на доходите в сектора, предпазване на селските райони от обезлюдяване, чрез насърчаване на млади производители. Посочено е, че прилагането на мярката за периода 2019-2023 г. цели увеличаване на площите засадени с винени сортове лозя, подходящи за тяхното производство, създаването на лозови насаждения на нови по-подходящи терени и с конкурентни сортове. В оспорената заповед органът е посочил единствено, че разделянето на обследваните проекти противоречи на целите на мярката, без да изложи каквито и да било мотиви в тази насока. От фактите по преписката, освен свързаност на лицата, което както бе посочено по-горе не е самостоятелно основание за отказ от предоставяне на финансова помощ, ДФЗ не е изследвал дали наистина инвестиционният проект е изпълнен, в съответствие с нормативните изисквания и дали отговаря на целите на мярката. В тази връзка, правилно АССГ е посочил, че изложените фактически основания за свързаност на търговците не могат сами по себе си да обосноват извод за изкуствено създадени условия за получаване на предимство, доколкото същите се опират единствено на данни от Търговския регистър, без да са събрани други доказателства. По делото, противно на твърденията на касационния жалбоподател не са установени, нито обективно, нито субективно преследвани и постигнати, други цели от ползвателя на помощта, нито има данни за получена или търсена облага, различна от целта на подпомагане, за да са налице изкуствено създадени условия. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, неоснователно се явява искането на процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на разноски по делото. Такива следва да бъдат присъдени на ответника ЕТ Агрокомерс-Ж. Фегали, във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане, но в намален от съда размер с оглед направеното от процесуалния представител на касатора, възражение за прекомерността му, доколкото размерът на адвокатския хонорар от 9 310лв не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото. Поради това съдът счита, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника, разноски за адвокатско възнаграждение в намален размер от 6 000лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2485/13.04.2021 г., постановено по адм. дело № 8707/2020 г. от Административен съд-София град, трето отделение, 7-ми състав.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Ж. Фегали, действащ като ЕТ Агрокомерс-Ж. Фегали, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Кремена Хараланова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Красимир Кънчев

/п/ Таня Дамянова