Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. А. против решение № 125/31. 03. 2022 г., постановено по гр. д.№ 463/2021 г. от състав на ОС – В. Т.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че предявеният иск е основателен и на основание чл. 200 КТ е присъдил обезщетение за неимуществени вреди, като е изменил решението на районния съд, в частта за размера на дължимото обезщетение. Прието е наличие на груба небрежност от страна на пострадалия, като приносът му за настъпването на трудовата злополука е отчетен на 20%.

Съдът е приел, че установеният по делото механизъм на настъпилата на 12. 10. 2018г. трудова злополука, при която е настъпила смъртта на Н. А., води до извод, че той сам се е откачил от въжетата, с които е бил спуснат, въз основа на което съдът е приел, че ответното възражение по чл. 201 ал. 2 КТ за намаляване отговорността на работодателя, поради допринасяне от пострадалия за трудовата злополука, поради допусната груба небрежност, е основателно и доказано при проведено пълно и главно доказване.

Прието е за установено, че при трудовата злополука на 12. 10. 2018г. на клетка тип „Звезда“ №5 е използван метод, който е взаимстван от алпинизма, който няма нищо общо с работа чрез въжен достъп. От писменото заключение на ВЛ по изслушаната в първоинстанционното производство СТЕ съдът е приел за установено, че работодателят не е изпълнил задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като в процесният случай не са спазени от работодателя специфичните изисквания при използването на техники за достъп и позициониране чрез въжета, визирани в чл. 215о т. 1 – т. 7 вкл. от Наредба №7/23. 09. 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като изключение правят част от използваните карабинери с муфа на марките Singing Rock и Beal, които отговарят на изискванията на стандарт CE EN 362. Прието е за установено, че до процесната трудова злополука на 12. 10. 2018г. се стига след много пропуски в организацията на работа от страна на работодателя, сред най - важните от които са: липса на подходящо специализирано обучение за работа с въжен достъп, евакуация и спасяване на пострадали и заместването му с формално издаден документ; липса на подходящо специализирано оборудване за работа с въжен достъп, отговарящо на съответните стандарти; липсата на обекта на супервайзор с трето ниво на квалификация, който да наблюдава и контролира работния процес; пълно непознаване и неприлагане на нормативната уредба, свързана с въжения достъп от страна на управителя на дружеството. Чл. 215а т. 1 от горецитираната Наредба №7/23. 09. 1999г. изисква спазване на изискването: въжената система да съдържа най - малко две отделно закрепени въжета, като едното служи за средство за достъп, за слизане и за опора /работно въже/, а другото служи за резервно средство /обезопасяващо въже/, което изискване, видно от СТЕ, в конкретния случай не е спазено, т. к. двете въжета са закрепени заедно, в една опора и служат като средство за достъп и за опора /работна линия/, т. е. липсва обезопасяващо въже и работникът изобщо не е бил закачен към осигурителна линия и не е можел да се откачи от такава нито волно, нито самоволно, защото такава не е имало.

Прието е, че в процесният случай трудовата злополука е настъпила в резултат на неосигурени от страна на работодателя безопасни условия на труд – липса на обезопасяващо въже, което да е снабдено с подвижна система, предпазваща от падане, която следва движенията на работещия, работното въже не е снабдено с предпазни средства за изчакване, екипировката, използвана от работника не е адекватна, нито на работната задача, нито на действащите наредби и стандарти /с изключение на част от използваните карабинери с муфа на марките Singing Rock и Вeal/, използваният телфер за извличане на работниците е компрометиран, на починалия работник не е проведено подходящо специализирано обучение за извършваната работа и за съответните спасителни процедури, което обуславя по - голямо обективно съотношение на допринасянето за трудовата злополука от страна на работодателя.

Същевременно с това обаче от обстоятелствата, при които е възникнала трудовата злополука на 12. 10. 2018г., съдът е приел, че извършените от самия пострадал работник действия по откачване сам от въжетата, с които е бил спуснат, с които е нарушил дадените му инструкции от работодателя по безопасните методи на работа, вкл. и в деня на злополуката, могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, водеща до смърт, поради което и съдът приема, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, и е налице основанието по чл. 201 ал. 2 КТ за намаляване на отговорността на работодателя. Допуснатото от работника нарушение на инструкциите на работодателя за безопасна работа, изразено в откачане сам от въжетата, с които е бил спуснат, е в непосредствена и пряка причинна връзка с увреждането, и откачайки се сам от въжетата, с които е бил спуснат, съдът е приел, че работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, тъй като ВЛ по СТЕ установи, че откачане на карабинера от въжето самоволно не може да се случи.

Съдът е приел, че по отношение иска на касатора следва да се определи сума от 160000 лева като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, намалено с приетия процент съпричиняване и полученото обезщетение по договор за застраховка.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора обосновават допустимостта на обжалването. Прави се довод и за очевидна неправилност, поради явна необоснованост.

Твърди се, че съдът е допуснал несъответствие между фактически и правни изводи, като това представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Въпросът не е обоснован в каква насока е налице това несъответствие, поради което поради липса на обосновка с възприетото от съда, не е налице касационно основание по този въпрос. Освен горното, неправилно се твърди, че съдът е приел 30% съпричиняване, тъй като е прието 20% съпричиняване от страна на пострадалия. Същото се отнася и до твърдението за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото липсва в каква насока е налице грешка във фактическите констатации.

Съдът е обсъдил доказателствата по делото, като е приел, че злополуката се дължи на неосигурени от страна на работодателя безопасни условия на труд в нарушения на всички изисквания за това, поради което твърдението, че съдът не е обсъдил и е игнорирал доказателствата за това са необосновани, като поставените в тази насока правни въпроси не са разрешени в противоречие с цитираната съдебна практика.

Поставят се въпроси в насока, при доказани обстоятелства, че злополуката се дължи на неосигурени от страна на работодателя безопасни условия на труд, може ли да се приеме наличието на груба небрежност от страна на работника. Допуснатото от работника нарушение на инструкциите на работодателя за безопасна работа, изразено в откачане сам от въжетата, с които е бил спуснат, е в непосредствена и пряка причинна връзка с увреждането, както е приел съда, като това действие е именно довело до извод за наличие на проява на груба небрежност, което обстоятелство съдът е ценил наред с посоченото по-горе нарушение от страна на работодателя и тези негови изводи не могат да доведат до извода, че неосигурени от страна на работодателя безопасни условия на труд, изключват изобщо възможността да е налице и проява на груба небрежност.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените касационни основания.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125/31. 03. 2022 г., постановено по гр. д.№ 463/2021 г. от състав на ОС – В. Т.

Определението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.