ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50119

гр. София, 22. 02. 2023 г.

В. К. С, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав

Председател: Е. Ч

Членове: В. Х

Е. А

като разгледа докладваното от В. Х (Частно) Касационно търговско дело № 1183 по описа за 2022 година

Касационното производство е образувано по жалба на „ЗЕАД Б. В. И Груп“ ЕАД, трето лице – помагач на страната на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД, [населено място], срещу въззивно решение на Русенски окръжен съд.

Ищците П. И. и С. И. оспорват жалбата. Ответникът изразява становище за основателност на жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ответника и третото лице – помагач първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди (повреди по недвижим имот), причинени от теч от водопроводната мрежа.

Решението си съдът е постановил, след като в открито съдебно заседание на основание направения от ищците частичен отказ от иска е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството в частта за разликата над 25 000 лв. до първоначално предявения размер на иска от 28 612, 16 лв. Определението е влязло в сила като необжалвано.

Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд е отхвърлил като неоснователно оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение поради неподсъдност на спора съгласно чл. 104, т. 4 ГПК.

В касационната жалба, както и в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, оплаквания за неправилност на въззивното решение и съответни доводи за обосноваване на допускането на касационно обжалване не са изложени. Въведено е единствено оплакване за недопустимост по чл. 281, т. 2 ГПК, свързано с довод за вероятна недопустимост по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Същите са изведени от тезата, че първоинстанционният съд,...