Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Грийнлайф – Каваците“ ЕООД с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 428 от 28. 03. 2022 г. по гр. д.№ 3079/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр. д.№ 14723/ 2018 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати М., Л. А., гражданка на Руската федерация, 13 590 евро – продажна цена за Офис 1G, с идентификатор **, в сграда G, с площ от 17, 20 кв. м.; 16 130 евро – продажна цена за Офис 2D, с идентификатор **, в сграда D, с обща площ 17, 92 кв. м.; 34 330 евро – част от продажна цена за апартамент F3, с идентификатор **, в сграда F, с обща площ 67, 98 кв. м., заплатени от ищцата на ответника по развалени три предварителни договора от 17. 07. 2007 г., за покупко-продажба и строителство на недвижими имоти, находящи се в [населено място], ваканционно селище „P. D.-B.SPORT R.“, местност „М.“, ведно със законната лихва върху всяка от трите суми, считано от дата на предявяване на исковата молба /05. 11. 2018 г./, до окончателното погасяване на дълга и разноските за производството.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19. 02. 2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: от кой момент започва да тече срокът по чл. 87 ал. 5 ЗЗД и какво е значението на уговорения в двустранен договор фиксиран срок за изпълнение на задълженията по него за началото на течението на срока по чл. 87 ал. 5 ЗЗД; последващи датата на изискуемостта на задълженията факти могат ли да поставят ново начало на течението на този срок; при уговорен в предварителен договор за покупко-продажба фиксиран срок за сключване на окончателен договор, настъпването на този срок ли поставя ли начало на течението на срока по чл. 87 ал. 5 ЗЗД, или последваща дата, на която продавачът е прехвърлил обекта на договора на трето лице; подадената след изтичане на срока по чл. 87 ал. 5 ЗЗД искова молба за връщане на суми, предадени по двустранен договор, може ли да се счита за изявление за разваляне на този договор и това изявление да породи валидно действие. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Отделно поддържа, че погрешните разрешения, направени от въззивния съд по тези въпроси, е довело до очевидна неправилност на решението му.

Ответната страна, М., Л. А., не взема становище по жалбата.

Жалбата е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

За да уважи предявените искове, въззивният съд приел, че между страните по делото са били сключени три предварителни договора от 17. 07. 2007 г. за покупко-продажба и строителство на три недвижими имота: Офис 1G, Офис 2D и Апартамент F3 в [населено място], ваканционно селище „P. D.-B.SPORT R.“. По всеки от договорите ищцата заплатила продажна цена съответно от 13 590 евро, 16 130 евро и 34 330 евро. Първоначално определеният срок за подписване на окончателни договори и по трите предварителни договора бил изменен с анекси № 2 от 22. 07. 2008 г. - на 30. 06. 2009 г. или друга дата след 30. 06. 2009 г., писмено договорена между страните. На 29. 01. 2010 г. ищцата получила от ответника покана да подпишат окончателен договор за всеки от трите имота в периода 15. 02. 2010 до 31. 05. 2010 г., но не се явила в този срок. На 06. 12. 2013 г. ответникът продал на трето лице - „Нов хоризонт-София“ ЕАД и трите имота. При тези фактически констатации от правна страна съдът извел, че с прехвърлянето на имотите на трето лице продавачът се е поставил в невъзможност да изпълни задължението си по трите договора и за ищцата възникнало правото да развали договорите, без да дава подходящ срок за изпълнение. Правото на разваляне е упражнено с подаване на исковата молба. То не било погасено по давност, тъй като е възникнало от момента на неизпълнението - 06. 12. 2013 г., а исковата молба постъпила в съда на 05. 11. 2018 г и исковете били основателни. По повод оплакванията във въззивната жалба съдът посочил, че доколкото с исковата молба се претендират последиците от развалянето на предварителните договори, тя имала значение на едностранно волеизявление за развалянето им. За неоснователни били счетени и аргументите, черпени от чл. 5. 3.2 от всеки от предварителните договори, според които в случай, че забавата продължала повече от 100 дни, купувачът имал право да иска едностранно прекратяване на договора. Тази клауза предоставяла възможност на купувача, но той не бил длъжен да развали договорите, а и текстът имал предвид забавяне на разрешението за ползване или други фактори, свързани със строителния процес. В случая купувачът упражнил правото си на разваляне поради прехвърляне на имотите на трето лице, а не поради неспазен срок за сключване на окончателен договор. Затова не следвало да се приеме, че волеизявлението за разваляне можело да бъде направено в 5 - годишен срок, след изтичане на 100 дни от 30. 06. 2009 г. Съдът отхвърлил и аргумента, че правната квалификация на предявените искове не била по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, а по чл. 59 ал. 1 ЗЗД.

При тези мотиви на инстанцията по същество, поставените от касатора правни въпроси обуславят обжалваното решение, но неоснователно същият поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Обратно, при разрешаването им съдът е съобразил установената практика, според която искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора ако в зависимост от всички факти може да се приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на облигационното отношение. Това е така, защото възстановяването на съществуващото положение също е последица от неизпълнението, поради което искането за връщане на даденото може да съдържа и имплицитно изявление за разваляне /решение № 288/19/ 28. 02. 2020 г. по гр. д.№ 134/ 2019 г., ІV г. о./. Потестативното право за извънсъдебно разваляне на двустранен договор се упражнява с едностранно волеизявление от изправната страна по договора, което може да се направи преди завеждане на делото, или с исковата молба, вкл. и когато с последната се претендират последици от развалянето на договора /решение № 269/ 22. 10. 2018 г. по т. д.№ 1980/ 2017 г., ІІ т. о./. Давността по чл. 87 ал. 5 ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи правото за разваляне, от момента на осъществяването му, и не се счита изтекла ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска /решение № 239/ 03. 07. 2014 г. по гр. д.№ 1019/ 2014 г., ІV г. о./. Същото е прието в обжалваното решение, поради което по формулираните правни въпроси няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол.

Няма такова основание и по твърденията за очевидна неправилност на обжалвания акт. Наличието на такава касаторът обосновава единствено с неправилното /според него/ разрешаване на формулираните правни въпроси от въззивния съд. След като тези въпроси са разрешени в съответствие с установената практика, съдебният акт не може да се окачестви като очевидно неправилен.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 428 от 28. 03. 2022 г. по гр. д.№ 3079/ 2021 г.,

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: