Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на единадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Ч. ЧЛЕНОВЕ:Е. М. М. З. М. М. А. А. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 7034/2021

Производството е по чл. 237, ал. 1 вр. чл. 239, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба от Комисия за енергийно и водно регулиране за отмяна на решение № 6050 от 17.10.2019 г., постановено по адм. д. № 6451/2019 г. по описа на Административен съд София – град и решение № 3456 от 16.03.2021 г., постановено по адм. д. 9686/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с което е частично отменено първоинстанционното съдебно решение.

Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната, като се позовава на решение от 22.12.2010 г. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК молителят обосновава с постановеното друго решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ, отменено с решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение. Твърди, че са налице две решения, с които по различен начин са разрешени идентични случаи. Иска се да бъде допусната отмяна на посочените по-горе решения. Претендира заплащане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по молбата за отмяна – Електроразпределение Север АД, редовно призован, се представлява от адвокат Николова. Моли да се остави молбата за отмяна без уважение. Счита, че не са налице нито предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Решението на СЕС не може да служи като основание за отмяна. То не е новооткрито, доколкото е постановено още към датата на развитието на самото административнонаказателно производство. По отношение на основанието по т. 4 счита, че то изисква пълно субективно и обективно тъждество, каквото не е налице в посочените решения. Направено е искане за присъждане на разноски.

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо.

С оглед събраните доказателства, Върховният административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 6050 от 17.10.2019 г., постановено по адм. д. № 6451/2019 г. по описа на Административен съд София – град, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – В. Т. по НАХД № 1318 по описа на този съд за 2015 г. на Наказателно постановление № 346 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с Решение № 635 от 30.10.2015 г., постановено по посоченото дело, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер от 360 лв. до пълния предявен размер от 1356 лв. е отхвърлен. Наред с това, с решението на АССГ КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД и сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред АС В. Т. по КНАХД № 10408 по описа на този съд за 2015 г. при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер от 360 лв. до пълния предявен размер от 1356 лв. е отхвърлен. Също така, АССГ е осъдила КЕВР да заплати на „Електроразпределение Север“ АД и разноски по делото в общ размер на 273,54 лева.

С решение № 3456 от 16.03.2021 г., постановено по адм. д. 9686/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, е отменено решение № 6050 от 17.10.2019 г., постановено по адм. д. № 6451/2019 г. по описа на Административен съд София – град в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Електроразпределение Север“ АД, иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360 лв. до претендираната такава от 1356 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване на Наказателно постановление № 346 от 17.12.2014 г. пред РС В. Т. и в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Електроразпределение Север“ АД, иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360 лв. до претендираната такава от 1356 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд – В. Т. като вместо това е постановено решение, с което КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, сума в размер на още 996 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – В. Т. по НАХД № 1318 по описа на този съд за 2015 г. на Наказателно постановление № 346 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сума в размер на още 996 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред АС В. Т. по КНАХД № 10408 по описа на този съд за 2015 г. при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. В полза на „Електроразпределение Север“ АД са присъдени още 122,46 лева съдебни разноски. В останалата част решението е оставено в сила.

С решение от 22.12.2010 г. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС), съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица.

При тези данни, настоящият петчленен съдебен състав намира искането за отмяна на посочените две съдебни решения за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. За разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Освен това, посоченото решение на СЕС е постановено много преди съдебните решения на АССГ и на ВАС, за да се твърди, че те не са могли да станат известни на страната.

За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, следва да е налице идентичност на страните и на предмета на спора.

Молителят е посочил, че с решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ, КЕВР е бил осъден да заплати на – Електроразпределение Север АД сумата от 1356 лв. с ДДС, представляващи разноски за процесуално представителство за обжалване на НП № НП-202 от 30.01.2015 г. С решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение, съдът е отменил решението на АССГ и е приел, че не са налице причинени имуществени вреди.

С решение № 3456 от 16.03.2021 г., постановено по адм. д. 9686/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с което е отменено решение № 6050 от 17.10.2019 г., постановено по адм. д. № 6451/2019 г. по описа на Административен съд София – град в частта му, с която е отхвърлена исковата молба, реално изцяло е уважена претенцията за обезщетение за разноски в размер на 1356 лв. за всяка съдебна инстанция и тричленният състав на ВАС е приел, че в производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие.

Липсват данни за противоречие между описаните влезли в сила съдебни решения, по един и същ административен спор, каквото е изискването на чл. 239 т. 4 от АПК. Предметът на водените пред съда производства е различен, тъй като се касае за търсене на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на направени разноски при обжалване на различни наказателни постановления, поради което липсва обективно тъждество между делата. Съобразно трайната съдебна практика /решения по адм. д. № 10938/2020 г., адм. д. № 11245/2020 г., адм. д. № 8080/2020 г. по описа на ВАС и др./, това, че се касае за издадени от един административен орган еднотипни наказателни постановления за отделни, макар и еднотипни нарушения, извършени от един нарушител, не води до извод, че решенията по делата по тяхното оспорване са идентични – между едни и същи страни, на едно и също основание и по един и същи спор.

Тези факти водят до извод, че предмет на разглеждане в двете производства са различни съдебни актове, поради което не е налице основанието на чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на посочените като неправилни съдебни решения.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 600 лева. Същите са посочени в Договор за правна защита и съдействие № 21728/23.06.2021 г., като също така е приложена и фактура № 22724/23.06.2021 г., удостоверяваща заплащането на сумата. Съдът не счита, че така претендирания размер е прекомерно завишен, тъй като е съобразен с фактическата и правна сложност на производството и е в размер, близък до предвидения за съответното производство минимум.

Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав, първа колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Комисия за енергийно и водно регулиране за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК на решение № 6050 от 17.10.2019 г., постановено по адм. д. № 6451/2019 г. по описа на Административен съд София – град и решение № 3456 от 16.03.2021 г., постановено по адм. д. 9686/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с което е частично отменено първоинстанционното съдебно решение.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране със седалище гр. София, бул. К. Д. № 8-10 да заплати на Електроразпределение Север АД със седалище гр. Варна, с ЕИК[ЕИК] сума в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Чолаков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Миткова

/п/ Милена Златкова

/п/ Мирослав Мирчев

/п/ Аглика Адамова