Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Люлин“ – С. О против решение № 1180 от 23. 02. 2018г., постановено по адм. д. № 41/2018 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му.
Ответницата – О.Г, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София – град обявява нищожността на заповед № РЛН17- РД09-957/13. 12. 2017 г. на кмета на район „Люлин „ – Столична община, в частта й с която се отменя заповед за настаняване от 22. 12. 1993 г. и отменя заповедта в частта й, с която е прекратено наемното правоотношение с О.Г.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.
Законосъобразен е изводът на съда за нищожност на оспорената заповед в частта й, с която се отменя заповедта за настаняване от 22. 12. 1993 г. Последната е стабилен административен акт, като в оспорената пред първоинстанционния съд заповед не е посочено, нито фактическо, нито правно основание за нейната отмяна. Правилно съдът приема, че не са налице изискванията на чл. 99 и сл. АПК, а и приложението му е невъзможно, поради изтичане на законоустановените срокове. Следователно извън правомощията на административния орган е да отмени заповедта за настаняване, поради което заповедта в тази й част е нищожна.
Правилен е и изводът на съда за незаконосъобразност на обжалвания административен акт в...