Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Л.Ж, против решение № 10/05. 05. 2017 г., постановено по адм. д. 224/2015 г. по описа на Административен съд - Русе, с което, по жалба на Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност "Еко животновъдство" със седалище с. Ц., обл.Русе, е отменено Уведомително писмо изх. № 02-180-2600/743 от 24. 04. 2015 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г., за отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) по подадено заявление за финансово подпомагане УИН: 18/100611/50619 и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания.
Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че не е съобразил указанията, дадени в решение № 8175 от 19. 12. 2013 г. по адм. д. № 11455/2012 по описа на Административен съд - София град, оставено в сила с решение № 13963 от 21. 11. 2014 г. на ВАС по адм. д. № 3632/2014 г., III отд. Счита и че, противно на приетото, в оспорения акт се съдържат фактически и правни основания за издаването му,, а съдът неправилно не обсъдил, респ. и не съобразил заключението по назначената експертиза, доказващо, чепроцесните площи са извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за 2011г. и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 105/22. 08. 2006 г. на МЗХ и ЗПЗП. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител.
Ответникът по касационната жалба - Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност "Еко животновъдство" не изпраща представител, в писмен отговор чрез процесуалния си представител адв.. Б оспорва касационната жалба с подробни съображения и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за защита пред ВАС.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че правилно първостепенният съд е приел, че при издаване на процесното уведомително писмо е допуснато съществено нарушение на процедурата по издаването на акта, което се е отразило на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган и че са верни изводите на първоинстанционния съд, че в съответствие със законовите изисквания проверките по заявления, какъвто е и настоящият случай, се извършват от административният орган, като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин.Намира за правилно приетото от АС-Русе, че проверката е извършена и отказът е постановен във връзка със заявление за 2011 г., при липса на актуални данни за цялата стопанска година 2011 г., тъй като заснемането е направено през м. юни 2011 г., а с оглед представените писмени доказателства от заявителя за извършените дейности след този период, административният орган е следвало да извърши проверка на място в съответствие с разпоредбата на чл. 20, § 2 от регламент 73/2009 - административните проверки да се допълват от система за проверки на място с цел да се провери дали е налице правото за получаване на помощи, след което се произнася по направеното искане.Преценява за обосновани съображенията на съда, че при новоизвършената кръстосана проверка върху неактуални данни, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила - чл. 35 и чл. 36 от АПК,като издал оспореното писмо при непълнота на доказателствата и неизпълнение на задължението за служебно събиране на доказателствата, което счита за самостоятелно основание за отмяна на акта.Намира и, наред с гореизложеното, че правилно съдът е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 8 от Наредба № 5 от 2010 г. (отм.), използването на земята като постоянно пасище за паша на животните или косене, независимо дали коситбата се извършва за добиване на сенаж или сено или като метод за опазване на околната среда, се считат за земи, на които се извършват земеделски дейности и които са допустими за подпомагане, като в тази насока липсва произнасяне на административния орган. Преценява, че като е приел, че административният орган не е изпълнил законовите си задължения да събере или представи доказателства при новопроведеното административно производство, които да мотивират издаденото от него уведомително писмо и е отменил същото, като е върнал преписката на административния орган, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, поради което предлага решението да бъде оставено в сила
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност "Еко животновъдство" със седалище с. Ц., обл.Русе, против Уведомително писмо изх. № 02-180-2600/743 от 24. 04. 2015 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г., с което повторно и напълно му е отказано финансиране в размер на 470 456. 56 лева по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за заявените за подпомагане 2101, 1 ха, от които преценени като допустими за подпомагане съгласно определения допустим слой 1730, 32 ха и недопустимата площ 369, 77 ха., по подадено от земеделския производител заявление за финансово подпомагане с УИН: 18/100611/50619, с мотиви - поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за заявените площи, подробно описани в таблица, неразделна част от писмото.
Оспорващият земеделски производител възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради несъобразяване с указанията, дадени в решение № 8175 от 19. 12. 2013г. по адм. д. № 11455/2012 на Административен съд - София град, оставено в сила с решение № 13963 от 21. 11. 2014 г. на ВАС по адм. д. № 3632/2014 г.III отд, както и че отново не е спазена установената форма, с оглед непосочени в него фактически и правни основания, обуславящи посочения в процесното уведомително писмо отказ, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него.Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби отм. енителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя заявление за регистрация с УИН 18/100611/50619 от 26. 04. 2011 г., с което кандидатствал за подпомагане по схемата за единно плащане на площ, със заявени площи от използваните от сдружението парцели за 2011 г., а именно общо 160 парцела – БЗС - всички, представляващи пасища и мери, заявени под код за култура 312 000, който по списъка на групите и подгрупите култури е именно пасища и мери.
Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП.
По отношение на другите отменителни основания установил, че в уведомителното писмо било отразено, че е съобразено с посочените по-горе решения на АССГ и ВАС, но и че то се различава от отмененото УП изх. № 02-180-2600/743 от 30. 06. 2012 г. основно в последната колона на таблицата към писмото, където вече е посочено фактическото и правно основание за площите, приети за недопустими за подпомагане, респ. са изключени от общо заявените, както и че в отделна таблица е определен размерът на финансовото подпомагане по СЕПП - оторизирана сума 0 лева, т. е. повторно и напълно е отказано финансиране по тази схема.На трето място констатирал, че повторният отказ е осъществен само на основание, че приетите за недопустими площи по отношение на сдружението е на базата на слоя "Площи подходящи за подпомагане по СЕПП за 2011", без да е направено реално изследване и оценка дали имотите през стопанската 2011 действително са били обработени и стопанисвани през стопанската 2011 г., което счел за недостатъчно да обуслови извод за законосъобразност .Този извод обосновал и със съображение, че определянето на допустим слой и промените в него вследствие на променените условия, представлява част от процедурата по издаването на оспореното писмо и имотите, стопанисвани от жалбоподателя, са били в допустимия слой за 2010 г., тъй като са били обработвани, както е приел АС София град, с оглед приетата съдебно-техническа експертиза, съобразно която по слоя от 2010 г. недопустимите парцели като площ от заявените от жалбоподателя са били само 50 дка.На тоза база приел, че с цел извършване на окончателните кръстосани проверки на данните от заявленията за директни плащания за 2011 г., министърът на земеделието и храните е изпратил на ДФ "Земеделие" базата данни за "Площите, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2011 г." и тази базата данни е приета с цел подпомагане на извършването на кръстосаните проверки, което обаче счел, че не освобождава ответника от задължението да извърши конкретна и пълна проверка по всяко заявление и в случай, че се установят несъответствия, да назначи допълнителни проверки, с които да установи обективните факти.Този извод извел с оглед чл. 28, ал. 2 от регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30. 11. 2009г. / с който е отменен регламент № 726/2004 г./ и съгласно който данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място.В тази връзка съобразил, че административният орган е следвало да извърши допълнителни проверки, включително такава на място, за да установи дали имотите са обработени и по какъв конкретен начин - дали са обработени съгласно заявеното, включително с измененото заявление, с оглед чл. 32 от същия регламент, съгласно който всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, а съобразно т. 2 на чл. 32, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки и когато се открият нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад, а ако последните са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания.Счел, че независимо от констатираните при кръстосаните проверки различия, е следвало Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, съобразно указанията на ВАС,както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите, и след като не е извършила тези действия, Разплащателната агенция не е изяснила установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тях.За последния извод съобразил и чл. 35 от Регламент № 1122/2009 г., даващ възможност за извършване на дистанционни проверки, посредством фотоинтерпретация на сателитни снимки, като по т. 1, буква "б. " на тази разпоредба е предвидено дасе извършват физически проверки на полето на всички земеделски парцели, за които фотоинтерпретацията не дава възможност да се провери точността на декларацията, удовлетворяваща компетентните органи.Съобразил и че в конкретния случай снимките са направени през юни 2011 г., т. е. в началото на стопанската година, поради което те не отразяват дали и как са обработени имотите в останалата част на стопанската година, тъй като ангажимента на жалбоподателя не приключва през този месец, а е за цялата стопанска година до ноември 2011г.,предвид представените от оспорващата страна доказателства за обработване през релевантната година, а и с оглед изявлението в съдебно заседание на вещото лице по допуснатата за изясняване на спора и изслушана съдебно-техническа експертиза, че „от анализа на снимките не може да приеме с пълна достоверност дали заявените площи за подпомагане са били обработени или не”.
Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че е допуснат съществен порок на акта, представляващ основание за неговата отмяна - поради неактуалност на данните, върху които е извършена проверката с оглед цялата стопанска година 2011 г. и с оглед обстоятелството, че картният материал, върху който са извършени кръстосаните проверки, не е актуален - нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК - административният акт е издаден при непълнота на доказателствата, съответно неизпълнено задължение за служебното събиране на доказателствата.
Независимо от този, съдът извел и втори извод - че административният орган е следвало да съобрази относимата към случая разпоредба на чл. 9 във връзка с чл. 8 от Наредба № 5 от 2010 г.( вече отм. ), определяща кои площи са допустими за подпомагане и съответно кои площи са използвани, съответно са в добро земеделско състояние и тези на чл. 15 и 16 от същата наредба, където са посочени критериите за допустимост и недопустимост за подпомагане на площите – конкретно за относимите пасища, мери и ливади, като счел, че в проведеното административно производство, а и при новото произнасяне, доказателства по отношение на тези критерии не са събрани, което обуславя нов извод за неизяснени факти и обстоятелства от значение за издаването на оспорения акт, респ и за противоречие с материалния закон
По тези съображения преценил оспореното уведомително писмо за незаконосъобразно и го отменил. Съобразно правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно.
Наведеният довод в касационната жалба, че е налице съобразяване с указанията, дадени в решение № 8175 от 19. 12. 2013 г. по адм. д. № 11455/2012 по описа на Административен съд - София град, оставено в сила с решение № 13963 от 21. 11. 2014 г. на ВАС по адм. д. № 3632/2014 г., III отд, както и със материалния закон, не намира опора в доказателствата по делото.
Както е посочил ВАС в отменителното решение, за да бъде отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ, следва да са налице едно или няколко от условията на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, като наличието им се установява след извършена проверка на подадените заявления съгласно чл. 37 от ЗПЗП. В случая по отношение на искането за плащане по тази схема е прието от административния орган, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, както и стопанисване на такива с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 от с. з., на база извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 от 19. 01. 2009 г., включващи извършени кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, които представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ по чл. 24 от Наредба № 105/22. 08. 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане и достъп и ползване на ИСАК /Наредба № 105/, утвърдени със заповед на министъра на земеделието и храните. Разплащателна агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите - чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, които проверки включват, освен проверка за допустимост на кандидата, и проверка за допустимост на заявените площи - чл. 24, ал. 3, т. 2 от Наредба № 105. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 105 Разплащателната агенция извършва административните проверки на подадените заявления, като съпоставя включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. В тежест на административния орган обаче е да установи по надлежния ред и докаже фактите, посочени в оспорения акт.В случая оспореният акт се основава на извършено сравнение между заявените парцели и референтни такива в СИЗП, утвърдени със заповед от 22. 12. 2011г. на министъра на земеделието и храните.Изготвянето на специализиран слой е предвидено в Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, като елемент от СИЗП след тази дата, с приемане на разпоредбата на чл. 16а /Нов - ДВ, бр. 21 от 13. 03. 2012 г./,но предоставената в конкретния случай база данни е подлежала на разглеждане при участие на заявилия подпомагане, тъй като не е налице нормативно определен начин на участие на заинтересованите страни до този момент в процедурата по изготвяне и одобряване на допустимия слой за подпомагане, съответно възможността да се оспори крайния акт на министъра на земеделието и храните, с който е утвърден.
При положение, чев случая проверката е извършена само по административен ред -само кръстосана проверка и то върху данни, неактуални към момента на извършването й, обоснован е изводът на съда, съобразно отменителното решение, че не може да се налага финансова санкция само на базата на предположения.
Противно на твърдяното, административният орган е дължал съобразяване при повторното произносяне за финансово подпомагане с указанията в отменителното решение, предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК и задължителното за него отменително решение.
Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно.Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е съобразил изводите си със заключението на вещото лице, но и с нормата на чл. 297 ГПК,вр. с чл. 144 АПК,определяща, че влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.
Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, предвид чл. 143, ал. 4 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 228 АПК е основателно, но недоказано-в представеното по делото адв. п. /л. 15 от делото/ има отразена сума за договорени и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, но няма доказателства за реално извършени такива.С оглед чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА),съобразно който размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, какъвто не е представен, нито е представено друго доказателство за действително осъществено плащане, и това искане следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 10/05. 05. 2017г., постановено по адм. д. 224/2015 г. по описа на Административен съд - Русе.
О. Б. У. искането на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие за присъждане на разноски по делото.
О. Б. У. искането на Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност "Еко животновъдство" със седалище с. Ц., обл.Русе, за присъждане на разноски за защита пред ВАС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.