Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. Я. ЧЛЕНОВЕ:Д. М. С. Х. при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от председателяС. Я. по адм. дело № 7045/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г., гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №1 срещу Решение №2167 от 01.04.2021 г. на Административен съд – София град по административно дело №492/2021 г.

С обжалваното решение съдът е отменил т. 19 от акта на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г. от 30.12.2020 г., с който проектното предложение на Асоциацията на българските административните съдии „Ефективност на съдебния контрол при оспорване на административните актове – индивидуални и общи – с допуснато предварително изпълнение“ е класирано в списъка с резервните предложения и е върнал преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г., счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно – за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо, защото съдът се е произнесъл по съществото на поставените от оценителите оценки на проектното предложение. Изследването на поставения от оценителите точков резултат по всеки от критериите е извън компетентността на съда за контрол за законосъобразност на оспорения акт. Съдът няма правомощие да дава указания относно оценките, а с обжалваното решение органът е задължен да повиши оценките на проектното предложение. Съдът критикува подхода за оценка и уеднаквява независимите и самостоятелни оценки на оценителите като дава задължителни указания за подхода на оценяване, с което нарушава изискването за самостоятелност на преценката на всеки оценител. Позовава се на съдебна практика. Сочи, че съдът не е направил разлика между оспорения акт и оценителния доклад, който може да бъде само мотиви за оспорения акт.

Алтернативно излага доводи за неправилност на съдебното решение. Счита, че по отношение на процесното проектно предложение не са налице „неясноти“, които да налагат изискване на разяснения от кандидата, тъй като отстраняването на процесните „неясноти“ би довело до подобряване на качеството на проектното предложение, което е в нарушение на закона при отчитане на фазата на оценка – техническа и финансова.

Несъответни на доказателствата счита изводите за противоречие с принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания. Прави подробен анализ на оценяването по всеки от четирите критерия, като излага доводи за невъзможността за изпълнение на дадените указания.

Моли съда да обезсили обжалваното решение, алтернативно да го отмени. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от пълномощник М. Д..

2. Ответникът по касационната жалба – Асоциацията на българските административни съдии (Асоциацията), не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. На 27.02.2017 г. със Заповед №ДУ-10 ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г. утвърждава Насоки за кандидатстване по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“.

2. На 04.03.2020 г. със Заповед №ДУ-16 ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г. утвърждава версия 3 на Насоки за кандидатстване по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“.

3. В срока за подаване на проектни предложения – трети срок, Асоциацията на българските административни съдии подава проектно предложение „Ефективност на съдебния контрол при оспорване на административните актове – индивидуални и общи – с допуснато предварително изпълнение“.

4. На 05.10.2020 г. със Заповед №ДУ-17 ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г. назначава комисия за оценка на проектните предложения по процедура – „Граждански контрол върху реформата в съдебната система, трети срок за кандидатстване.

5. На 03.11.2020 г. проектното предложение на Асоциацията на българските административните съдии е допуснато до техническа и финансова оценка.

6. На 19.11.2020 г. оценителната комисия изисква от Асоциацията на българските административни съдии разяснение по проектното предложение:

по дейност 2 не се изведени като резултат въпросник с искане за предоставяне на становище във връзка с предмета на изследване – исторически и правен преглед на нормативната уредба; и провеждането на 2 броя еднодневни кръгли маси, докато във финансовата обосновка са предвидени разходи за персонал и за двете дейности;

по дейност 3 не е изведен като резултат провеждането на един брой семинар, но във финансовата обосновка са предвидени преки разходи за персонал и за провеждане на семенар.

По отношение и на двата въпроса изисква потвърждаване на резултатите в срок до 26.11.2020 г.

7. На 25.11.2020 г. Асоциацията на българските административни съдии представя отговор като утвърждава извеждането на резултатите по дейност 2 и 3, както са посочени във въпроса.

8. На 30.12.2020 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г. одобрява оценителния доклад на оценителната комисия и списъците по чл. 35 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Под №19 в списъка по чл. 35, т. 2 ЗУСЕСИФ на резервните проектни предложения, които успешно са преминали оценяване, но за които не достига финансиране, е проектното предложение на Асоциацията на българските административни съдии с 62 точки.

9. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №Р-90 от 10.05.2017 г. на министър-председателя на Р. Б. за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема за установено от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, „одобрен, чрез изрично волеизявление и подпис на ръководителя“ на управляващия орган в кръга на неговите правомощия „и в изпълнение на изискванията на чл. 36 ЗУСЕСИФ“, поради което „не страда от пороци водещи до неговата незаконосъобразност на това основание“.

Съдът приема, че спорът по делото е относно спазването на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Приема, че оценителната комисия е помощен орган на ръководителя и поради това проверката за законосъобразност на дейността й се свежда до спазването на процедурните правила, в съответствие с материалния закон и неговите цели“.

Съдът приема, че по критерий 1 „Оперативен и административен капацитет“ кандидатът е получил 2 от 8 точки, но не е посочено защо не е кредитиран посоченият като реализиран проект по Постановление №174 на Министерския съвет от 15.07.2008 г. за разпределяне на средствата по т. 23 от приложение №4 към чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2008 г. „Липсата на номер, стойност на проекта и резултати, съгласно указанията на е-кандидатстване, раздел 11 „Допълнителна информация за оценка на проектното предложение“ съдът приема, че „не изключва задължението за посочване на съответствие/несъответствие“ от оценителите.

По критерий 2 „Съответствие“, подкритерий 2.1. „Описание и обосновка на целите на проекта и съответствие с целите на процедурата“ проектът е оценен с 5 от 10 точки, като приетото от оценителната комисия наличие на неясноти в определянето на целите и неяснота на адресатите на отправените предложения, съдът приема за неправилно, тъй като в проекта са формулирани цели по дейност 2 и 3. Следвало е „при неясноти“ „да се изиска разяснение от кандидата“. Налице е „формалистичен подход, който дискредитира обективността при приложението на Методиката“.

По подкритерий 2.3. „Възможности за мултиплициране на постигнатите резултати“ проектът е оценен с 3 от 5 точки, като посоченото от оценителната комисия, че липсват механизми за мултиплициране е прието от съда за „формалистичен подход“ като неправилно не са кредитирани дадените обяснения.

По критерий 3 „Дейности и начини на изпълнение“, подкритерий 3.1. „Съответствие на дейностите и целите с очакваните резултати“ проектът е оценен с 16 от 24 точки, като съдът приема, че неправилно не е кредитирана изисканата информация от кандидата.

По критерий 4 „Бюджет и финансова обосновка“, подкритерий „Бюджет, финансова обосновка и ефективност, ефикасност и икономичност на разходите“ проектът е оценен със 7 от 21 точки, като оценителите са констатирали несъответствие и превишение на другите допустими разходи спрямо допустимите преки разходи за персонала. Съдът приема, че оценката е извършена въз основа на явна техническа грешка при изчисляване на размера на разхода по подгрупа 2, който е нормативно установен до 40% и в нарушение на методиката.

Въз основа на горното съдът приема, че в процесното проектно предложение на са налични приетите от органа неясноти и несъответствия или липса на доказателствени факти. За неправилен приема извода на органа, че допълнително представените разяснения от кандидатът не трябва да се вземат предвид при оценката с оглед на забраната на чл. 19, ал. 5 и 9 от Постановление на Министерския съвет №162 от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. (ПМС №162). Определя разликата в задълженията на комисията при двете оценки – „на етапа на допустимост, комисията има императивно задължение да изисква документи, а на етап техническа и финансова оценка, това задължение възниква при настъпване и констатиране на предвидени в условията, конкретни фактически ситуации, които оценителната комисия следва да удостовери.“

Съдът приема, че „представените документи са достатъчни за установяване на фактите по формуляра и условията с процедурата“. С оглед на това приема, че актът е постановен в „нарушения на административнопроизводствените правила, които са отстраними по смисъла на чл. 36, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ; представляват нарушение на материалния закон по чл. 35 ЗУСЕСИФ“.

Въз основа на горното прави извод за незаконосъобразност на акта в оспорената част и го отменя.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но неправилно.

Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно за неправилно.

1. По порока недопустимост:

За да бъде едно съдебно решение недопустимо трябва да е постановено, без да са налице изискванията, при които делото може да се реши по същество. Това значи да е постановено при липса на положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална пречка за възникване и упражняване на правото на оспорване. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по оценката на комисията по чл. 33, ал. 1 ЗУСЕСИФ, която не е предмет на съдебен контрол, т. е. съдът се е произнесъл в нарушение на забраната по чл. 159, т. 1 АПК.

Видно от съдържанието на обжалваното първоинстанционно съдебно решение съдът е извършил контрол за законосъобразност на точка 19 от акта от 20.12.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“, с който проектното предложение на Асоциацията на българските административни съдии е одобрено в списъка на резервните проектни предложения. Вярно е, че в мотивите на решението съдът е извършил цялостен контрол върху дадените на проектното предложение оценки от оценителната комисия, но това той е сторил не като самостоятелен предмет на делото, а като част от мотивите на оспорения акт, при цялата непрецизност на използвани в мотивите отделени изрази за определянето на оспорения акт. Дали това произнасяне по оценките на оценителната комисия е в рамките на допустимия контрол за законосъобразност на оспорения акт или не е въпрос на съответствие на решението с материалния закон, но не води до неговата недопустимост поради осъществен контрол на един неподлежащ на оспорване акт.

С оглед на горното доводите на касатора за твърдения порок недопустимост на обжалваното съдебно решение са неоснователни.

2. По порока неправилност на съдебното решение:

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок.

Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за обосноваността на оспорения акт с оглед на дадената за процесния проект оценка от комисията по чл. 33, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Доводите на касатора и мотивите на първоинстанционния съд налагат да се посочи следното:

Процесната процедура е осъществена въз основа на разпоредбите на чл. 24 - 42 ЗУСЕСИФ, в т. ч. и на ПМС №162, с оглед на разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ. В съответствие с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ за процесната процедура са утвърдени насоки, които определят условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. По делото е безспорно, че за процесната процедура такива правила са утвърдени и именно в тях – точка 22, са определени реда за оценяване и критериите за техническа и финансова оценка. Изрично е посочено, че „оценителната комисия може да извършва корекции в бюджета на проектното предложение при условията на чл. 19, ал. 7 ПМС №162/2016“, както и че „оценителната комисия може да изиска допълнителна пояснителна информация или документи от кандидатите“. Тази информация може да бъде представяна само по искане на оценителната комисия, като представянето й не може да води до подобряване на първоначалното проектно предложение и до нарушаване на принципите на чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУСЕСИФ“.

Безспорно е, че ръководителят на управляващия орган е компетентен да издаде властническо волеизявление, с което едностранно да създаде права или да засегне законни интереси на кандидатите, но с цел компетентна оценка на предложенията законодателят е възложил оценъчната дейност на нарочна комисия - чл. 33, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Комисията по чл. 33, ал. 1 ЗУСЕСИФ, т. нар. оценителна комисия, не е самостоятелен административен орган с властнически правомощия. Тя е помощен орган на ръководителя на управляващия орган. Има установени в закона правомощия – да оцени и да класира проектните предложения, но не е овластена да издава завършени юридически актове.

Нейният структурен състав, изисквания към участващите лица, както и правилата на нейната работа се определят с акта по чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, т. е. с ПМС №162. Следователно комисията по чл. 33, ал. 1 ЗУСЕСИФ е законово установен помощен орган на ръководителя на управляващия орган, чиято дейност е нормативно регламентирана, и която е част от процедурата по подбор. По силата на изрична правна норма – чл. 35 ЗУСЕСИФ, комисията изготвя и нарочен акт – оценителен доклад, който заедно с резултатите от оценката, става мотив на акта на ръководителя на управляващия орган по чл. 36, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 35 ЗУСЕСИФ, съответно чл. 37, ал. 3 и чл. 38, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Този характер на комисията – на помощен орган, на нейната дейност – на част от процедурата по подбор, и на значението на нейните актове – на мотиви на крайния, пораждащ права и засягащ законни интереси индивидуален административен акт, предпоставя и необходимостта от проверка спазването на нормативните изисквания относно нея в хода на съдебното производство по контрол за законосъобразност на акта по чл. 36, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 35 ЗУСЕСИФ.

С оглед на това при контрола за законосъобразност на акта по чл. 38, ал. 1 ЗУСЕСИФ съдът следва да извърши контрол спазени ли са нормативните изисквания по отношение на комисията по чл. 33, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Релевантен по делото, с оглед на това, е въпросът какво досежно оценителната комисия съдът може да провери и какво остава извън контрола на съда?

Безспорно е, че съдът е длъжен да извърши проверка за спазване на правилата за формиране на оценителната комисия – спазени ли са изискванията на чл. 33, ал. 1 и 3 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 12, 13, 15 и 16 ПМС №162; правилата за извършване на оценъчната дейност – изискванията на чл. 17, 18 и 19 ПМС №162, правилата за документиране и отчет на дейността на комисията – изискванията на чл. 20 ПМС №162.

Но съдът не може да извършва контрол за законосъобразност на самата оценъчна дейност на комисията. Оценъчната дейност и актът, в която тази дейност е обективиран, не са административна дейност и административен акт. Актовете на комисията не са и юридически актове. Нито дейността, нито актът произвеждат пряко правни последици, защото не са правотворчески волеизявления, а материални (оценителни) действия и акт.

Оценителната дейност се осъществява в рамките на нормативно и административно установени правила, но сама по себе си тя няма административен, а експертно-оценъчен характер. Експертно-оценъчната дейност изисква притежаването на специални знания, които не са част от компетентността на органа и именно поради това законодателят е предвидил нейното използване при издаването на акта.

Понеже дейността на оценителната комисия не е административна, а експертно-оценъчна (материална), по отношение на нея не са приложими понятията, свързани с видовете компетентност на административния орган – обвързана компетентност и оперативна самостоятелност. Следва да се прави разлика между правила, въз основа на които се извърша определена оценъчна (материална) дейност, и правила за упражняване на компетентност. За законосъобразността на един административен акт, който по силата на закона е обоснован с резултата от оценъчна дейност на нарочен помощен орган, е важно да се провери спазени ли са правилата за оценъчната дейност, но не и да се проверява и още повече да се замества оценъчната дейност, обективирана в мотивите на акта, с преценката на съда.

Ако съдът можеше да замени оценъчната дейност на оценителната комисия и да определи вместо нея броя на точките за всяко от проектните предложения, то следва, че въпросът за това кои проектни предложения каква оценка трябва да получат не е предоставен на преценката на административния орган (чрез помощния орган), а следва пряко от приложимостта на правно (нормативното и/или административно) предписание. Именно това правно предписание ще е регламентирало всички релевантни юридически факти за определянето на проектните предложения, които следва да получат безвъзмездна финансова помощ. Това значи, че за издаването на акта органът няма да се нуждае от експертно-оценителната дейност на комисията по чл. 33, ал. 1 ЗУСЕСИФ, защото става въпрос за пряко разпореждане от правната норма на действията на органа.

Но не това следва от чл. 36, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Видно от разпоредбата, самият административен орган има правомощието да одобри предложението на оценителната комисия или тогава, когато прецени, че в процедурата са допуснати съществени нарушения да я върне или да я прекрати. Следователно самият административен орган не може да замества експертно-оценителната дейност, а може само да прецени спазени ли са правните изисквания при нейното осъществяване.

С оглед на горното, за да се прецени законосъобразността на оспорения акт съдът е следвало да извърши контрол за законосъобразност досежно изискванията за формиране на оценителната комисия, за спазване на правилата за нейната работа, в т. ч. и за документиране и отчет на дейността й, както и за спазване на правилата за извършване на оценителната дейност, но не и да замества експертно-оценителната дейност на комисията и да определя вместо нея броя на точките по отделните критерии.

По делото е безспорно, че правилата за формиране на оценителната комисия са спазени. Спазени са и правилата за организиране на работата на оценителната комисия, в т. ч. и за документиране и отчет на дейността й.

Спорът е досежно спазването на правилата за оценка на проектните предложения от оценителната комисия.

По делото е безспорно – видно от приложените оценителни листове на двамата оценители, че те са извършили оценка на процесното проектно предложение въз основа на утвърдените в Методика за оценка на проекти предложения по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ критерии за оценка. Всеки от оценителите е формирал оценката си само и единствено въз основа на установените в методиката критерии като е мотивирал дадената оценка.

Съдът приема, че по отношение на някои от критериите оценителите са нарушили методиката за оценка.

Какво показват фактите по делото – правилата за оценителната дейност ли са нарушили оценителите или съдът е извършил контрол на самата оценителна дейност?

По отношение на критерий 1 „Оперативен и административен капацитет“, съдът приема, че в нарушение на методиката за оценка оценителите не са оценили посочения от Асоциацията проект по ПМС №174/2008 г. Видно от проектното предложение за посочения от Асоциацията проект кандидатът не е изпълнил изискванията на точка 12 „Допустими кандидати“ от Насоките за кандидатстване и указанията за е-кандидатстване, приложение 5 към Насоките за кандидатстване, в които изрично е посочено, че за всеки посочен проект кандидатът трябва да посочи номер на договора, наименование на проекта, период на изпълнение, стойност, постигнати резултати. Липсата на тази информация е лишила оценителната комисия от възможността да извърши проверка на декларирания проект и въз основа на резултата от нея да може да го оцени. Факта, че в т. 11 на ПМС №174/2008 г. посоченият проект фигурира не заменя необходимостта от представяне на исканата информация, защото в постановлението е налична информация само за наименованието на проекта и неговата стойност, в т. ч. по пера, но не и за останалите изискуеми данни, още по-малко за това дали наистина е изпълнен.

Първоинстанционният съд приема за нарушение липсата на изрични мотиви на оценителите защо не оценяват процесния проект, но видно от съдържанието на двата оценителни листа оценителите са посочили подробно, че приемат за съответен на изискванията единият от двата посочени от Асоциацията проекта, като от самото проектно предложение е видно, че по отношение на проекта по ПМС №174/2008 г. липсва изискуемата информация. Следва да се посочи, че от съдържанието на направените от оценителите забележки по всеки трите подкритерия на първия критерий подходът е идентичен – посочени са приетите за съответни дейности, чрез които се доказва исканият опит.

Следва също така да се посочи, че по отношение на липсващата информация оценителите нямат право да изискат допълнително информация, тъй като това би било пряко нарушение на забраната на чл. 19, ал. 5 ПМС №162/2016 г.

С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд за нарушение от оценителите на методиката за оценка по отношение на първия критерий е неправилен.

По отношение на критерий 2 „Съответствие“, подкритерий 2.1. „Описание и обосновка на целите на проекта и съответствие с целите на процедурата“, съдът приема за неправилен извода на оценителите за неяснота на целите и адресатите на направените предложения. Този извод на съда е пряка намеса в оценителната дейност на комисията. Дали и доколко целите на проектното предложение са ясно и точно формулирани съдът не може да преценява. Следва да се посочи, че от простия факт на фигуриране в проектното предложение на думите „цели“ и „адресати“ не следва извод за съответствие на посоченото с изискванията на процедурата. Ако това бе вярно то техническата оценка би се изразявала във формален преглед за наличие на посочени цели и адресате, а не и в оценка на съдържанието им от лица със съответната професионална квалификация.

В пряко нарушение на забраната на ПМС №162/2016 е и мотивът на първоинстанционния съд за задължение на оценителите да изискат от кандидата допълнителна информация - разяснения за целите и адресатите на предложенията. Даването на такива „допълнителни разяснения“ пряко би нарушило принципите при провеждане на процедурата, тъй като би дало конкурентно предимство на кандидат, на когото са дадени такива указания. Задължението за спазване на принципите е изрично формулирано в чл. 19, ал. 5 ПМС №162 във вр. с чл. 29, ал. 1, т.1 и 2 ЗУСЕСИФ.

По отношение на подкритерий 2.3. „Възможности за мултиплициране на постигнатите резултати“ съдът приема за „формалистичен“ подхода на оценителите, защото не са кредитирани обясненията на кандидата. Поставеното от съда изискване към оценителите представлява пряко нарушение на чл. 19, ал. 5 ПМС №162/2016. В случая става въпрос за подбор на проектни предложения, т. е. за състезание между проектни предложения и „формалистичният“ подход е гаранция за равнопоставеност на участниците. Исканото от първоинстанционния съд „кредитиране“ на допълнително дадените от кандидата обяснения би поставило процесното проектно предложение в привилегировано положение по отношение на останалите кандидати и пряко би довело до нарушение на принципите по чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУСЕСИФ.

Същото е абсолютно относимо и за мотивите на първоинстанционния съд по отношение на критерий 3 „Дейности и начини на изпълнение“, подкритерий 3.1. „Съответствие на дейностите и целите с очакваните резултати“. Всяко съобразяване с допълнително представена информация относно дейностите и начина им на изпълнение, с оглед на съдържанието на тази информация, в конкретния случай би довело до подобряване на качеството на проектното предложение.

По отношение на критерий 4 „Бюджет и финансова обосновка“, подкритерий „Бюджет, финансова обосновка и ефективност, ефикасност и икономичност на разходите“ изводът на съда, че става въпрос за явна техническа грешка е очевидно несъстоятелен, тъй като бюджетното перо за всеки вид разход е подробно и точно изложен във финансовата обосновка на проекта, а с оглед на начина на попълване на проектното предложение в електронен вариант това е и невъзможно. Що се отнася до мотива за нарушение от оценителите на методиката то той е несъответен на съдържанието на методиката и най-вече на взаимната обвързаност на разходите по проекта, защото включването в проекта на недопустими разходи налага корекция от оценителите на бюджета както на другите допустими разходи, така и на общата стойност на бюджета.

Видно от изложеното мотивите на първоинстанционния съд за допуснати от оценителите нарушения на критериите за оценка са неоснователни, постановени в нарушение на чл. 19, ал. 5 и 7 ПМС №162/2016. Наред с това съдът не е извършил проверка за спазване на правилата за оценяване от оценителната комисия, а е извършил преценка на дадената от оценителите оценка на проектното предложение. Оценителната дейност на оценителите не подлежи на съдебен контрол, поради което мотивите на съда за неправилност на поставените от оценителите оценки е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон.

Видно от горното, съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон досежно обхвата на съдебния контрол за законосъобразност и е направил необосновани фактически констатации, които са от значение за правилното решаване на спора. Това прави неправилен крайния му извод за незаконосъобразност на оспорения акт и налага съдебното решение да бъде отменено.

Делото е изяснено от фактическа и правна страна. От гореизложеното е видно, че оспореният акт не само е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но е и в съответствие с материалния закон. При оценката на процесното проектно предложение оценителната комисия не е допуснала нарушения на установените правила за оценяване, поради което възприемането й от административния орган и превръщането й във властническо волеизявление е материално законосъобразно. Жалбата на Асоциацията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди ответника да заплати на Администрацията на Министерския съвет – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за държавна такса в размер на 791,45 лв. и за процесуално представителство от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението за процесуалното представителство съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №2167 от 01.04.2021 г. на Административен съд – София град по административно дело №492/2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Асоциацията на българските административни съдии, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ №18 срещу т. 19 от акта на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г. от 22.12.2020 г.

ОСЪЖДА Асоциация на българските административни съдии, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ №18 да заплати на Администрацията на Министерския съвет, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №1 891,45 (седемстотин петдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Соня Янкулова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Даниела Мавродиева

/п/ Станимир Христов