Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Х.П.Н, чрез адвокат М.К, против решение № 1802 от 03. 11. 2017 г. по адм. д. № 2164/2016г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Нанев срещу Ревизионен акт № Р-02000216001155-091-001/11. 08. 2016 г. на началник сектор Ревизии при ТД на НАП Бургас-възложил ревизията и главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас-ръководител на ревизията, потвърден с решение №255/25. 10. 2016г. на директор на дирекция „ОДОП“ гр. Б., с който на Х.П.Н са определени данъчни задължения по вид и размер както следва: за данъчен период 01. 01. 2012г.-30. 01. 2012г. –ДДФЛ в размер на 23169. 39лв. и лихва в размер на 7550. 51лв, и за данъчен период 01. 01. 2014г.-31. 12. 2014г.- ДДФЛ в размер на 49004. 83лв. и лихва в размер на 6122. 06лв.

В касационната жалба са наведени доводи за нарушение на материалния закон - чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 167 от ЗКПО.

Касаторът смята за неправилен извода на съда, че не е отговарял на всички кумулативно предвидени предпоставки за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ и не е спазено изискването на чл. 167 от ЗКПО.

Твърди, че дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 167 от ЗКПО е приложима към данъчен период 2014г., то предвидените в нея предпоставки не са осъществени, а именно не са налице подлежащи на изпълнение публични задължения. Липсват данни и не са представени доказателства за започнало принудително изпълнение за събиране на процесните суми. Органът по приходите не е изпращал покани за доброволно изпълнение според изискванията на чл. 182, ал. 1 от ДОПК след изтичането на срок за плащане на задълженията.

Излага съображения, че независимо че декларация образец 6...