Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Абуджиб, гражданка на Йордания, против решение № 1797 от 20. 03. 2018 г., постановено по адм. дело № 1019/2018 г. от Административен съд София-град. Релевира оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението.

Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуален представител юрисконсулт Миланова изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 1797 от 20. 03. 2018 г. Административният съд София-град е отхвърлил жалбата на Д. Абуджиб, гражданка на Йордания против решение № 17366 от 12. 12. 2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 48 ал. 1, т. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е отказано на чужденката да се събере на територията на Р. Б със своята майка – М. Катеб и братята си М. Абуджиб и Ю. Абуджиб. В мотивите си съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - Председателят на ДАБ, който е овластен от закона орган да вземе решение за отказ за събиране на семейството. При издаването му е спазена предвидената в закона писмена форма. Като е взел предвид всички налични доказателства по делото, включително и медицински документи от френско-ливанската болница съдът е стигнал до заключението, че изводът на административния орган за липсата на материално-правни предпоставки в процесния случай е правилен и законосъобразен. Приел е, че майката на жалбоподателя не попада в обхвата на легалната дефиниция за член на семейството съгласно § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ, тъй като не страда от заболявания, които да й пречат сама да се грижи за себе и да се налага да живее в едно домакинство с жалбоподателя. По отношение на братята на жалбоподателката, съдът е приел, че видно от легалната дефиниция на семейство, посочена в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ, те не попадат в кръга от лица, визирани там, поради което и по отношение на тях молбата е неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Р.Б.П на ДАБ съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ взема решения по молби за събиране на семейства. Предпоставка за вземане на положително за молителя решение представлява изпълнение на изискването на закона. Легалното определение на понятието " членове на семейство", за целите на ЗУБ, е дадено в § 1, т. 3 от Допълнителните му разпоредби. Съгл. б. „в“ на същата разпоредба членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца.

В настоящия случай с влязло в сила Решение № 9128 от 22. 12. 2014 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС на Д. Абуджиб е предоставен хуманитарен статут. С молба рег. № УП-10510/25. 08. 2017 г. по описа на ДАБ при МС, чужденката е поискала събирането й на територията на Р. Б с нейната майка М. Катеб и братята си М. Абуджиб и Ю. Абуджиб. Представила е и медицински експертизи касаещи здравословното състояние на майка й.

Правилно е приел първоинстанционният съд, че видно от представените доказателства не може да се направи извод, че майката на жалбоподателката изпитва такива страдания, които да налагат съжителство с друг човек за полагане на непрекъснати грижи. Освен, че е необходима кумулативност от "тежко заболяване" и "чужди грижи", тези грижи трябва да бъдат полагани конкретно и от жалбоподателката. Описаното в представеното по делото удостоверение за здравословното състояние обаче съдът намира, че не може да обоснове такъв извод. Майката на жалбоподателката, действително, се установява, че изпитва определени болки, като е препоръчано да се въздържа от носене на тежки предмети, ходене и стоеж и извършване на тежка физическа дейност. Но тези болки не са от такъв характер, че да не може сама да се грижи за себе си и да има нужда от грижата на жалбоподателката и не попада в най - тежката степен на болестта, където е нужна чужда помощ.

За пълнота следва да се отбележи, че основателно в решението на председателя на ДАБ е обърнато внимание на обстоятелствата, че и майката и един от братята на жалбоподателката са имали достъп до медицинска помощ и са получили такива включително от френско-ливанска болница по отношение на брат й, който е пътувал от Сирия до Ливан както и че до средата на 2016г. две от сестрите на жалбоподателката са помагали на майка си и брат и, което сочи, че жалбоподателката не се явява единствения роднина, който може да им оказва помощ.

По отношение на братята на жалбоподателката, видно от легалната дефиниция на семейство, посочена в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ, те не попадат в кръга от лица, визирани там, поради което и по отношение на тях молбата е неоснователна.

Предвид цитираните разпоредби невъзможността майката на чужденеца да се грижи сама за себе си, следва да произтича от нейната напреднала възраст или от тежко заболяване. В случая не се твърди напреднала възраст, а заболяване. Представените по делото доказателства, обаче потвърждават заключението на административния орган, че майката на жалбоподателката не отговаря на законовите изисквания, посочени в § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ, а именно не страда от тежко заболяване, което да налага тя да живее с придружител. Настоящата инстанция напълно споделя извода, че майка й М. Катеб въпреки заболяванията си може сама да се грижи за себе си и не се налага да живее в едно домакинство с жалбоподателката.

Ето защо като е отхвърлил жалбата на чужденката първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е обоснован и в съответствие с приложимия материален закон, поради което ще следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1797 от 20. 03. 2018 г., постановено по адм. дело № 1019/2018 г. от Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.