Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 27, ал. 5 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ, отм. ).

Образувано е по касационна жалба на Х.Г срещу Решение № 3284 от 15. 05. 2017 г., постановено по адм. дело № 1637/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № РС-28-16-035 от 13. 10. 2016 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ).

Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробни съображения се излагат в касационната жалба.

Ответникът - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния си представител юрк.. Д, оспорва жалбата. Счита постановеното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалбa.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира следното:

С Решение № РС-28-16-035 от 13. 10. 2016 г. на КПУКИ е установен конфликт на интереси по отношение на Х.Г в качеството му на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ отм. – заместник-кмет „Териториално и селищно устройство и обществен ред“ („ТСУОР“) на община П. в периода 17. 12. 2007 г. до 05. 11. 2015 г., за това, че е упражнил правомощията си по служба, като е сключил договор на 04. 06. 2014 г. със...