Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Ислам, гражданин на Бангладеш, подадена чрез адв.Д.Г.Ж е против решение №264 от 12. 04. 2018г., постановено по адм. дело №1119/2017г. от Административен съд - Хасково. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение №15313 от 04. 08. 2017г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му.

Ответникът – председателят на ДАБ, чрез пълномощника си юриск.Л.И, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Предлага същото да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Н. Ислам, гражданин на Бангладеш, срещу решение №15313 от 04. 08. 2017г. на председателя на ДАБ. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на Н. Ислам е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен административен орган. Същият отговарял и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението били посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството с чужденеца било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език, като били спазени всички изисквания за провеждане на интервюто, регламентирани в чл. 63а от ЗУБ. Не се установявало и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. Не се установявало също органът да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история на жалбоподателя. Подробно били обследвани всички заявени от търсещия закрила факти, свързани с личното му положение и с държавата му по произход, като на същите бил направен подробен анализ, с което било спазено правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, ответникът е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В бежанската история нямало доводи за такова релевантно преследване, нито се обосновавало наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната на произход на чужденеца по някоя от причините, сочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изтъкнатите от жалбоподателя причини за напускане на страната му по произход, а именно воден срещу него съдебен процес и евентуални проблеми при завръщане, не били достатъчно основание за придобиване на статут. Посочените от кандидата причини за напускане на страната му сочели, че неговата цел била различна от посочените от закона като релевантни за предоставяне на закрилата и по-скоро се дължали на стремеж към намиране на по-добра социална, политическа и икономическа среда.

Съдът е приел за правилна преценката на административния орган и за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1-2 от ЗУБ. Чужденецът не изтъквал като причина за напускането на родината си наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Ако, както се твърдяло в бежанската история, срещу жалбоподателя имало съдебен процес, то той по никакъв начин не можел да доведе до излагане на рисковете, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1-2, предвид настоящата политическа обстановка в Бангладеш и състоянието на съдебната система в страната. Не намирала приложение и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От събраните от органа данни за положението в Бангладеш се установявало, че на територията на тази страна има въоръжени сблъсъци, които обаче не можели да се определят като такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната на оспорващия, както и положението в Бангладеш да достига такава степен на безогледно насилие, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета отм. , дадено с решение от 17. 02. 2007 г. по д. №С-465/2007г. Не се установявало да са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно.

Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилно съдът е посочил, че причините за напускането на страната не могат да се подведат под предпоставките на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Твърденията на чужденеца, че същият е членувал в опозиционна партия и е организирал събрания, протести и мероприятия, поради което бил преследван от управляващата партия и че срещу него бил воден съдебен процес, се опровергават от факта на легалното напускане на страната по произход. Изследвано е, че първоначално Н. Ислам е заявил, че не е имал проблеми с властите в Бангладеш, а впоследствие е посочил, че е бил арестуван и срещу него е образувано съдебно производство. Това разминаване в дадените от чужденеца сведения говори за непоследователност и недостоверност на представената от него бежанска история.

По отношение на извода за липсата на основания за предоставянето на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.Оно съдът е приел, че в случая липсват данни свободата и животът на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, б. „в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 от ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №264 от 12. 04. 2018г., постановено по адм. дело №1119/2017г. от Административен съд - Хасково. Решението е окончателно.