Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по четири касационни жалби, подадени от 1. Н.Н, С.Д, Л.Г и Л.М, чрез адв.. А; 2. С.Ц, представлявана от адв.. Х; 3. Българска академия на науките /БАН/, чрез юрк.. С и Петкова и 4. К.Г,чрез адв.. Т срещу решение от 12. 05. 2015 г. по адм. д. № 1214/2004г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ”в” състав. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответниците главен архитект на Столична община /СО/ и Столичен общински съвет /СОС/, чрез юрк.. Д излагат становище за неоснователност на касационните жалби и молят за оставяне в сила на решението със законните последици.

Ответникът Г.П, чрез адв.. П взема становище за законосъобразност, обоснованост и правилност на решението и моли за оставянето му в сила.

Ответникът „Л”ЕООД, чрез управителя В.Г, оспорва касационните жалби като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, а решението –оставено в сила.

Останалите ответници не ангажират становища по касационните жалби.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същите за основателни по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор БАН срещу решение №100 по протокол №32/10. 12. 2001г. на СОС, с което на основание §6, ал. 3 от ПР на ЗУТ, чл. 6, т.6 ЗТСУ отм. във вр. с чл. 21, ал. 1,т. 11 и чл. 44, ал. 1,т. 12 от ЗМСМА и чл. 20, ал. 2 и чл. 48, ал. 1,т. 1 до 9 и 10 от ППЗТСУ е одобрен кадастрален, улично-регулационен, застроителен и регулационен план на в. з.”Киноцентъра-ІІІ част-разширение”, в частта на новопроектираната улица от о. к.5 до о. к 15 /западна граница на „Ботаническа градина”/. Прието е, че оспореното частично решение е издадено от компетентния по чл. 6, т.6 ЗТСУ отм. орган, в срока по §6, ал. 3 от ПР на ЗУТ и при спазена процедура, без нарушения от категорията на съществените, водещи до незаконосъобразност на оспореното решение само на това основание. След обсъждане на приетите по делото първоначално и допълнително заключения на СТЕ, кредитирани от съда по реда на чл. 157, ал. 3 ГПК е изведен решаващият правен извод за съответствие на процесната улица с изискванията за целесъобразност и икономичност по чл. 27, ал. 2 ЗТСУ отм. , поради което решението в тази част е възприето като законосъобразно.

Така постановеното решение е допустимо, но незаконосъобразно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон, довело до необоснованост на решаващия правен извод.

Процесното решение на СОС е взето по реда и при условията на §6, ал. 3 от ПЗР на ЗУТ, поради което приложимия правен режим е този по отм. ЗТСУ, както правилно е приел СГС. Въз основа на събраните по делото доказателства и неоспореното заключение на първоначалната СТЕ, обаче е направен незаконосъобразен извод за липса на нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗТСУ отм. при одобряване на плана, с оглед неговата икономичност, която се преценява с оглед техническата целесъобразност и обществена полза.

От заключението на първоначалната СТЕ, потвърдена и допълнена в открито съдебно заседание, проведено на 16. 05. 2013г. се установява, че процесната улица е V клас-събирателна, като следва по местонахождание да поеме транспортния и пешеходен поток от кварталите, разположени западно от улицата, вкл. до околовръстен път. В тази връзка с предвидения един тротоар /след корекция на плана по решението на ОЕСУТ от 06. 12. 2001г./ се намалява значително възможността за преминаване на пешеходци в направление север-юг и се създава затруднение за ползването /експлоатацията/ на улицата.Това обстоятелство е в противоречие с предназначението на събирателна улица от V клас, тъй като този вид улици са с важно значение именно поради предназначението си да „съберат” транспортния и пешеходен поток, В случая този поток е значителен - от кварталите западно от улицата, а освен това следва потока да се „отведе” до околовръстен път в северна посока и до „Пътя за Киноцентъра”. Експерта установява и това, че терена, през който преминава улицата в процесната й част е в определени участъци доста стръмен, което ще оскъпи значително изграждането, с оглед мероприятията, които следва да бъдат проведени с цел реализиране на проекта.

От изложеното следва, че при одобряване на уличната регулация в оспорената част от о. к.5 до о. к 15 е нарушен въведения с нормата на 27, ал. 2 ЗТСУ отм. принцип на икономичност, което е основание за незаконосъобразност на процесното решение в тази част.

Възражението за нищожност на процесното решение на СОС, както правилно е приел СГС е неоснователно, тъй като одобряването на подробните градоустройствени планове е от компетентността на общинския съвет, предвид разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА във вр. с и чл. 6, т. 6 ЗТСУ отм. .

Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 от АПК – постановено ново решение по същество, с което се отмени решение №100 по протокол №32/10. 12. 2001г. на СОС, с което е одобрен кадастрален, улично-регулационен, застроителен и регулационен план на в. з.”Киноцентъра-ІІІ част-разширение”, в частта на новопроектираната улица от о. к.5 до о. к 15.

С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от БАН пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 143, ал. 1, СОС дължи реално направените разноски в процеса в общ размер на 1100 лв, както следва: 100лв – такса за 5 бр. обявления в ДВ, 650лв-депозити за СТЕ, 150лв-юрк. в.ие пред СГС и 200лв-юрк. в.ие пред ВАС, определено по реда на чл. 78, ал. ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение от 12. 05. 2015 г. по адм. д. № 1214/2004г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ”в” състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение №100 по протокол №32/10. 12. 2001г. на СОС, с което е одобрен кадастрален, улично-регулационен, застроителен и регулационен план на в. з.”Киноцентъра-ІІІ част-разширение”, в частта на новопроектираната улица от о. к.5 до о. к 15, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Столичен общински съвет да заплати на Българска академия на науките сумата 1100лв /хиляда и сто лева/,разноски. Решението е окончателно.