Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 37 от 06. 02. 2018 г., постановено по адм. д. № 966/2017 г. Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на М.Й, срещу заповед № ЗД/Д-Х-161/21. 08. 2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от М.Й, чрез пълномощника й адв.. Г, с оплакване, че е неправилно, постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да й бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Хасково, чрез пълномощника юрк.. В, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, не се представляват.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. Не са налице сочените от касаторката основания за отмяната му.
Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна.
Предмет на оспорване пред първата съдебна инстанция е заповед № ЗД/Д-Х-161/21. 08. 2017 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково, с която на основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от Правилник за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ППЗЗДет.) е наредено ползването на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ към ЦОП – Хасково на М.Й, като дългосрочна социална услуга.
В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че се касае за дете на разведени родители, които са уредили по съдебен ред упражняването на родителските права спрямо малолетното си дете А., а именно присъдени са на майката, с определен регламент за срещи с бащата. Към настоящият момент този регламент за срещи с бащата е нарушен и в тази връзка бащата е завел изпълнително дело. Има напрежение между родителите, което те пренасят върху детето. Нарушена е връзката на А. с бащата.
Като част от преписката са представени социални доклади във връзка с предоставянето на друга социална услуга, както и социален доклад от 21. 08. 2017 г., изготвен от социален работник, относно предоставяне на дългосрочна услуга „семейно консултиране и подкрепа“ по отношение на двамата родители и детето. По делото са налични и данни за издадени идентични заповеди като процесната и по отношение на детето и на бащата. В заключителната част на социалния доклад е изложено, че е необходимо да се окаже специализирана помощ и подкрепа на двамата родители и детето, за да се предотврати възникване на синдром на родителското отчуждение в бъдеще с другия родител, в случая бащата, който не е носител на родителските права и да се улесни тяхната връзка.
Пред първата съдебна инстанция са представени и писмени доказателства, съдържащи данни, че на 05. 08. 2017 г. и на 21. 08. 2017 г. върху майката и бабата по майчина линия на А. е упражнено насилие от нейния баща, в присъствието на детето, поради което с решение от 16. 11. 2017 г. по гр. д. № 2241/2017 г., Районен съд – Хасково е задължил А.Си (баща на А.) да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.Й и по отношение на малолетното дете А., като същият е осъден на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ) (ЗЗДН) да заплати глоба в размер на 300. 00 лева в полза на държавата.
Административен съд – Хасково е приложил принципа на служебното начало по чл. 168, ал. 1 от АПК и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от кодекса. Изложени са подробни аргументи за издаване на акта от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържаща фактическите и правни основания за издаването й, не са нарушени административнопроизводствените правила, спазен е материалния закон и неговата цел. Административният съд е посочил, че фактическите основания за издаването на заповедта могат да се извлекат и от административната преписка, съгласно ТР № 16 от 31. 03. 1975 г. на ОСГК на ВС.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че заповедта е немотивирана и бланкетна - липсват фактическите и правни основания за издаването й, тъй като съгласно чл. чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗД, посочен като правно основание в административния акт, в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Като фактически основания административният орган се е позовал на влошените отношения между родителите на детето.
В мотивите на решението съдът е обосновал правилното прилагане на материалноправните норми за необходимостта от насочването към социалната услуга и е достигнал до верни изводи за нейната законосъобразност.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) мерките за закрила в семейна среда се изразяват във: 1. осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата; 2. насочване към подходящи социални услуги в общността; 3. консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие; 4. консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги; 5. съдействие за подобряване на социално-битовите условия; 6. социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; 7. проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение; 8. съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия; 9. насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време; 10. съдействие на осиновителите при подготовката им за изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване, както и защита правата на детето при прекратяване на осиновяването; 11. съдействие на лицата, които полагат грижи за деца, при подготовката и изпълнението на техните функции. Безспорно в случая административният орган е приел, че следва да се приложи мярката по чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет., осигуряваща насочване към подходящи услуги в общността. Необходимостта от предприемане на действия по чл. 23 от ЗЗДет. произхожда от факта, че между родителите съществува неразбирателство и напрежение, за които всеки от тях допринася с поведението си. От една страна изостряне на отношенията между тях се дължи на нежеланието на майката да изпълнява съдебното решение, с което е определен режим на срещи на бащата с детето. Неизпълнението на това съдебно решение е довело до образуване на изпълнително дело по искане на бащата. От друга страна, се установява, че бащата проявява агресия към майката на детето, за което са постановени съдебни актове по реда на ЗЗДН (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ). Това поведение на родителите сочи на тяхната емоционална незрялост и липса на адекватна преценка как това ще се отрази върху психиката на малолетното им дете.
Както пред настоящата, така и пред първата съдебна инстанция е направено възражение, че социалната услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ към която е насочена с процесната заповед касаторката, не е сред изброените в чл. 36, ал. 2 от Правилник за прилагане на Закон за социалното подпомагане (ППЗСП) социални услуги, поради което директорът на ДСП е следвало да посочи каква е нейната същност и социално предназначение, както и да има анализ на съответствието на тази услуга с критериите и стандартите по Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца. Властническото волеизявление, съдържащо се в обжалваната заповед на директора на ДСП -Хасково, се изразява в насочване на майката на детето да ползва социална услуга в Центъра за обществена подкрепа към О. Х, а тази услуга е посочена в чл. 36, ал. 2, т. 8 от ППЗСП. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че в обжалваната заповед социалната услуга, която е разпоредена е сред посочените в чл. 36, ал. 2 от ППЗСП. Наред с това, съдържанието на услугата е нормативно определено в § 1, т. 29 от ДР на ППЗСП, поради което не е било необходимо административният орган да преповтаря съдържанието на нормативната разпоредба. Конкретните дейности, които следва да бъдат предприети /от вида на изброените в § 1, т. 29 от ДР на ППЗСП/ произтичат от съдържанието на плана за действие към обжалваната заповед и от конкретните обстоятелства, свързани със състоянието на детето и неговите потребности и обосновано от неговия най-добър интерес.
Съществуващото между родителите напрежение се пренася върху детето, в резултат на което е нарушена връзката му с бащата. Безспорно в случая е установено, че първоначално изявеното от родителите на детето желание за ползване на социална услуга е оттеглено и са налице предпоставките по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет за издаване на заповед за ползване на предложената социална услуга. Съобразно променливото поведение на родителите, което е предпоставка за евентуални проблеми в поведението на детето в бъдеще, както и с цел предотвратяване на отчуждаването на детето от бащата, социалният работник е предложил по отношение на детето да се предприеме мярка за закрила, вкл. чрез насочване на майката за ползване на социална услуга - "семейно консултиране и подкрепа" в Център за обществена подкрепа, като административният орган с оглед всички данни, събрани в административното производство е възприел това предложение и законосъобразно е издал процесната заповед.
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37 от 06. 02. 2018 г., постановено по адм. д. № 966/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. Решението не подлежи на обжалване.