Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Примо тур“ ООД – гр. П. чрез адв. М.Г срещу решение № 45/12. 01. 2018 г., постановено по адм. дело № 2486/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-275-0132658/14. 08. 2017 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Б. „запечатване на обект – офис на хотелски комплекс „Стамопуло““, находящ се в гр. П., ул. „Раковина“ № 4 – общите части, стопанисвани от дружеството и забрана за достъп до посочения обект за срок от 25 дни. Релевират се оплаквания от касатора, обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател към датата на издаване на процесната заповед, не е издадено наказателно постановление и не е наложена на дружеството имуществена санкция за установеното нарушение. Според касатора съдът неправилно е приложил материалния закон – чл. 187, ал. 4 ЗДДС, като в мотивите си съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДДС, която е изтълкувал и неправилно без връзка с останалите разпоредби от закона, касаещи приложението й. Сочи се в касационната жалба, че съдът не е компетентен да се произнесе относно наличието или липса на извършено административно нарушение, а противното според него означава да се изземе и пререши въпроса, с който е сезиран съда по разглеждане на жалба срещу наказателно постановление, с което впоследствие е наложена имуществена санкция. Касаторът се оплаква, че съдът в противоречие със събраните в хода на производството доказателства е приел, че е налице допуснато нарушение на чл. 7, ал....