Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Й.Д”, със седалище и адрес на управление: с.[населено място], обл.[област], [адрес], срещу решение № 715/28. 04. 2017 г., постановено по адм. д.№537/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ревизионен акт №Р-16-1402071-091-01/04. 12. 2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 144/23. 02. 2015 г. на Директора на Дирекция „О”ЕООД; „Г бриз 97”ООД; „Д. П”АД и „Д”ЕООД, като за 20 от тях е установено, че не са подписани от представителя на едноличния търговец – Й.Д.Т на жалбоподателя, че не е получавал стоките, като издадените фактури са останали недоказани.
От АС-Пловдив са споделени изцяло констатациите на приходната администрация относно размера на данъчната основа за облагане при включване на всички подписан и не подписани фактури, въз основа на които е приел законосъобразност на ревизионния акт, относно установените данъчни задължения по ЗДДС. Въз основа на анализ на събраните в хода на ревизията писмени доказателства, включително и писмени обяснения от представителите на доставчиците, съдът е формирал извод, че е налице доход от получените по неосчетоводените фактури стоки от жалбоподателя, съответно се дължи косвен данък по тях. Налице са предпоставките на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, за дължимост на ДДС върху извършените през ревизирания период облагаеми доставки. При определяне размера на задълженията е съобразена нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, а данъкът е определен по формулата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Решението е неправлино.
Съдебният акт от повторното първоинстанционно производство е постановен в противоречие със съдопроизводствените правила и материалния закон. Първостепенният съд не е съобразил указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решение № 2136/21. 02. 2017 г., постановено по адм. д.№13238/2016 г. по описа на ВАС, които са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Въпреки указанията съдът не е разграничил фактурите по доставчици, не е установил кои фактури са подписани за получател и кои не са, както и дали са налице други подписани от представител на ревизираното лице документи, които да установяват постигнато съгласие между страните по доставката. Напълно игнорирано е указанието на касационната инстанция относно необходимостта от изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.
Установено е пред АС-Пловдив, че регистрираният като едноличен търговец Й.Д, осъществява търговия на дребно в неспециализирани магазини, с разнообразни стоки. Търговските обекти се намират в с. Н. село, общ.Стамболийски и в гр. П., ж. к.Тракия, бл. 110, като през ревизирания период от 01. 12. 2007 г. до 27. 12. 2009 г. не е регистриран по ЗДДС. Органите по приходите са констатирали, че едноличният търговец е посочен като получател по неосчетоводени от него фактури за хранителни стоки, напитки и цигари от „Метро кеш енд К. Б“ ЕАД; „Ведена“ ООД; „Спийдстар“ЕООД; „Атик“ООД; „Табако трейд“ООД; „К. Д. Б“ ООД; „Кавен орбико“ЕООД; „Д. П“ АД; „Деливъри“ООД; „Г.Бриз-97“ЕООД; „С. Т“ООД; СД„Жак-03-Жулев и Сие“; „Т. С Ко“ООД; „МИО“ ООД; „Тимшел-1“ООД; „Ф. Дс“ ООД; “Здравец“ЕООД и „П.С 05“ООД. При проверките на доставчиците е потвърдено издаването на фактурите, включването им в дневниците за продажби и начисляването на ДДС, както и са заявили доставяне на стоките до обект на доставчика или предаване на стоката на място.Разплащането е извършено в брой. Доставените стоки не са налични към края на съответния месец у ревизираното лице.
При ревизията е прието, че не са осчетоводени получени доставки на стоки и последвалата им реализация, което е довело до достигане на задължителния оборот за регистрация по ЗДДС и възникване на задължения за заплащане на косвения данък.
На основание чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, във връзка с ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане с ДДС в общ размер 256 538. 60 лв. относно доставките за периода от 01. 12. 2007 г. до 27. 12. 2009 г., като върху нея е определен допълнително ДДС за внасяне в общ размер на 59 585. 71 лв., в едно с прилежащите лихви в размер на 37 533. 36 лв.
Изводът за реалност на доставките и реализация на стоките в последствие направен от решаващият състав на първоинстанционният съд не се споделя от настоящата инстанция. Същият е направен без да са изяснени релевантни за спора факти относно реалността на доставките, не са разграничени по доставчици и не са обсъдени многобройните доказателства-фактури, пътни листове и разписки. Изводите на съда почиват на предположения относно практиката на някои от доставчиците да не изискват подпис на получателя по доставката при фактическото предаване на доставката, както и на обстоятелството, че в счетоводството на едноличния търговец се намират осчетоводени фактури без подпис на нито на съставител, нито на получател. Не е извършена преценка на фактурите, като документи удостоверяващи и реалното предаване на стоката, ако съдържат достатъчно индивидуализиращи данни.
Освен това, след като не е направено разграничаване на подписаните и неподписани фактури по доставчици, е останал неизяснен и въпросът дали и кога лицето е достигнало оборота за задължителна регистрация по ЗДДС и налице ли са основанията за регистрация по ЗДДС през целия ревизиран период.
Тъй като съгласно чл. 227, ал. 1 от АПК, касационната инстанция не може да отмени повторно решението на административния съд поради допуснато съществено процесуално нарушение и да върне делото за ново разглеждане, а е длъжен да постанови решени е по същество на спора, то на основание чл. 227, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде разгледано от Върховния административен съд в открито съдебно заседание, а за изясняването на спора от фактическа страна е необходимо да бъде назначена служебно Съдебно счетоводна експертиза, която да установи по доставчици кои фактури са подписани и кои не за едноличния търговец, въз основа на тях да определи дали и кога лицето е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, като се съобразят реализираните от търговеца приходи; да установи действителния размер на задълженията по ЗДДС и съответните лихви, считано от датата на която ЕТ е достигнал оборот за задължителна регистрация, както и дали са налице основанията за регистрация по ЗДДС през целия ревизиран период.
Мотивиран така и на основание чл. 227, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 221 ал. 2, т. 1 вр. С чл. 171, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 715/28. 04. 2017 г., постановено по адм. д.№537/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно счетоводна експертиза със следните задачи:
1.Кои фактури по доставчици са подписани и кои не, като въз основа на констатациите определи дали и кога ЕТ "Й.Д" е достигнал облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като се съобразят реализираните от търговеца приходи?
2. Какъв е размерът на дължимия ДДС и съответните лихви, считано от датата на която е достигнат оборот за задължителна регистрация?
3. Налице ли са основания за регистрация по ЗДДС през целия ревизиран период.
НАЗНАЧАВА вещо лице Ю.Я, с адрес: [населено място], [жилищен адрес].
Определя възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв., вносими от ЕТ „Й.Д“ в седмодневен срок от съобщението.
Делото да се докладва на Председателя на Осмо отделение на Върховен административен съд за насрочване в открито съдебно заседание. Решението е окончателно.