Образувано е по касационна жалба на „Шаула“ ЕООД срещу Решение № 87/20. 04. 2017 г. на Административен съд – С. З по адм. дело № 69/2017 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № ДК-10-ЮИР-60/22. 12. 2016 г. на началника на РДНСК – Югоизточен район, отхвърляща като неоснователна жалбата на дружеството против мълчалив отказ на главния архитект на община С. З за издаване на разрешение за строеж на „Жилищна сграда“, строеж пета категория в УПИ VII-6100, кв. 811 по плана на гр. С. З.
От ответниците началникът на РДНСК – Югоизточен район е на позиция за неоснователност на жалбата, главният архитект на община С. З не изразява становище по нея.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
1. Предметът на контрола при оспорване на мълчалив отказ за издаване на административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК се очертава от съществото на искането и от предполагаемите съображения на административния орган, които биха мотивирали отказа му да го удовлетвори (вж. Постановление № 4 от 1976 г. на Пленума на Върховния съд), т. е. относимите към материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на искането.
а. Когато те са установени и водят до единствено възможния извод относно (не)законосъобразността на отказа, проверката по същество е и дължима, въпреки изричното изискване по чл. 149, ал. 1, изр. 2 ЗУТ за посочване на мотиви. Още повече, че в случая главният архитект е мотивирал допълнително основанията за отказа в отделно писмо до началника на РДНСК преди произнасянето му. Подобен подход е допустим и според разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на Върховния съд, ОСГК.
б. Ако главният довод на касатора за незаконосъобразността на мълчалив отказ по искане за издаване на РС се проведе докрай, това би означавало всички мълчаливи откази да са безусловно съдебно отменяеми, преписките да се връщат винаги на органа за ново произнасяне, което би дублирало установимите фактически основания на отказа (в случая изложени и нарочно, макар и на по-късен етап), и по последващия изричен отказ да се провежда ново съдебно производство със същия спорен предмет. Не това обаче е целта на закона – да се проведе съдебен контрол по предпоставките на РС.
2. Правилни са изводите на контролния административен орган и на съда за съществуването на основание, препятстващо издаването на строително разрешително.
а. Към релевантния момент на изтичане на срока по чл. 148, ал. 4, изр. посл. ЗУТ за произнасяне на главния архитект по заявлението от 28. 10. 2016 г. зам.-кметът на общината, на основание чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗУТ, е издал Заповед № 10-00-2354/04. 11. 2016 г. за налагане на пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на общия и подробния устройствени планове за кв. Бедечка, гр. С. З, а с разпореждане към заповедта е допуснато предварителното й изпълнение.
б. Наложената забрана спира прилагането на влезлите в сила общи и подробни устройствени планове за частите на територията, за които се отнася – чл. 198, ал. 4 ЗУТ. Съдържанието на забраната по хипотеза включва издаването и изпълнението на РС. Имотът, в който би се реализирал строежа, е в териториалния обхват на забраната и до изтичането на срока на действието й дружеството няма право на разрешаващ строителството акт. Само на това основание отхвърлящата жалбата срещу мълчаливия отказ заповед е материално законосъобразна, а потвърждаващото я съдебно решение – правилно.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87/20. 04. 2017 г. на Административен съд – С. З по адм. дело № 69/2017 г. Решението е окончателно.