Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Началника на отдел „Местни данъци и такси” при община М., против решение № 132 от 22. 12. 2016 г., постановено по административно дело № 123/2016 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменен Акт за установяване на задължение № 23-1/21. 03. 2014 г., издаден от инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при община М., в частта, с която на "Технопрогрес М" ООД са определени задължения за данък превозно средство /ДПС/ за периода 2009 - 2013 г. в размер на 2857, 69 лева, от които 2254, 30 лева - главница и лихва към 21. 03. 2014 г. - 603, 39 лева. Твърди се неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отм. енителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно не е кредитирал т. 2 от Допълнителното заключение на вещото лице по адм. д. № 123/2016 г. на Административен съд Кърджали, като в същото време не е посочил никакъв довод, който да обори заключението на вещото лице. Заключението на вещото лице кореспондира и със заключенията на другите вещи лица, изготвили заключенията по адм. д. № 39/2015 г. на Административен съд Кърджали. Изчисленията на вещото лице са правилни и по обективен начин отразяват действителния размер на задълженията за данък върху моторните превозни средства за процесния период. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата против АУЗД в обжалваната му част.

Ответникът – „Технопрогрес М” ООД изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски, за които представя списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира...