Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ).
Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б (ДАБ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д.П против решение № 611 от 26. 09. 2017 г., постановено по адм. дело № 711/2017 г. от Административен съд - Хасково, с което по жалба на Н.М.А лично и като законен представител на малолетните А. Хаджи, А. Хаджи, А. Хаджи, е отменено решение №10175 от 22. 05. 2017г. на председателя на ДАБ и преписката е върната за ново произнасяне по молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. С касационната жалба и в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Г.М се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение.
Ответниците - Н. Али лично и като законен представител на малолетните А. Хаджи, А. Хаджи, А. Хаджи, редовно призовани, не вземат отношение по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Излага, че съдът е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на решението на председателя на ДАБ, с което отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Н. Али и малолетните й деца, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед нарушена защита в производството пред административния орган по отношение на правото им на правна помощ – чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), както и факта, че не е обединено производството на основание чл. 32 АПК с производството на съпруга и баща на децата в едно общо производство, предвид очевидната им свързаност. Смята, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания приема, че е подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по жалба на Н. Али лично и като законен представител на малолетните А. Хаджи, А. Хаджи, А. Хаджи, всички граждани на Ирак, срещу решение №10175 от 22. 05. 2017г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) им е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от ЗУБ е отменил оспореното решение и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като такива съдът е счел допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет.), тълкувани във връзка с прилагане принципа за „висшия интерес на детето“, установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Съдът е счел, че е нарушена посочената разпоредба, тъй като не е била уведомена в административното производство компетентната дирекция “Социално подпомагане“ по настоящия адрес на малолетните деца, по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад за децата. Административният съд е приел, че е допуснато и нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет., тъй като търсещата закрила Н. Али е запозната с общите Указания за правата и задълженията й, без в тях да има изрично посочване /или указание/ относно правата, касаещи придружените малолетни или непълнолетни лица. Съдът е приел, че по отношение на Н. Али е било допуснато и друго съществено процесуално нарушение, тъй като административният орган не е разгледал молбата й във връзка с молбата на молбата за закрила на съпруга й, за да издаде решение, което да е съобразено и съответно с решението по молбата на другия член на семейството й.
Обжалваното решение е правилно, съответства на материалния закон, обосновано е и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила.
С разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ е въведен принципът за най-добрият интерес на детето. Според тази разпоредба при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Посочено е, че преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет.). Критериите за преценката са посочени в §1, т. 5 от ДП на ЗЗДет., към които препраща §1 т. 11 от ДР на ЗУБ.
Нормата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., задължава при всяко дело съдът или административният орган да уведоми Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като дирекцията изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. В случая няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на малолетните чужденци въобще е изпратено уведомление до дирекцията за провеждане на производство по отношение на тях. Също така не се установява в рамките на административното или съдебното производство да е изпратен социален работник, нито пък да е дадено становище или да е представен доклад от такъв. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. При това положение се явява правилна преценката на първоинстанционния съд, че производство пред ДАБ е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение на изискванията на чл. 15 от ЗЗД. Правилно съдът е преценил също, че административният орган се е ограничил само до бежанската история на майката, като е приел, че не са налице основания за предоставяне на закрила, без въобще да обоснове решението си за отказ за предоставяне на статут по отношение на трите деца малолетните А. Хаджи, А. Хаджи, А. Хаджи.
Първоинстанционният съд правилно е приел също, че е налице допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. От представените доказателства не може да се формира извод за това, че в хода на административното производство на Н. Али, в качеството й на законен представител на децата й, е разяснявано правото им на правна помощ по реда на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. Това задължение на административния орган е императивно и е пряко свързано с осъществяването на пълноценна защита на правата на засегнатите деца. Неизпълнението му представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което следва да бъде поправено при новото разглеждане на преписката. Подаването на жалба срещу решението на административния орган не игнорират правото на Н. Али, в качеството й на законен представител на децата й, да знае, че има възможност да получи правна помощ във всички производства, засягащи техните права или интереси.
В същото време следва да се отчете като неправилна преценката на първоинстанционния съд за нарушаване на процедурата, тъй като представената от Н. Али бежанска история не била съпоставена с тази на съпруга й. Искането за предоставяне на закрила следва да се осъществява лично и по волята на индивида, а преценката на административния орган се дължи по заявеното лично основание. Видно от данните по преписката, търсещата закрила е подала молба в лично качество и по отношение на трите й малолетни деца. Изложила е бежанска история, която касае изключително нея. Молбата е разгледана и оценена, съобразно посочените в нея обстоятелства. По този начин изцяло е изпълнено изискването на чл. 73 от ЗУБ, задължаващ агенцията да разгледа молбата за предоставяне на международна закрила индивидуално, обективно и безпристрастно. Цитираният текст на чл. 73 ЗУБ транспонира на национално ниво чл. 8, §2, б. „а” от Директива 2005/85/ЕО. Тълкуването на нормата доказва, че всяка молба е предмет на отделно производство. Никъде в националното или европейското законодателство не е въведено задължение за компетентния орган да образува съвместни производства при съпрузите. С оглед на това, изводът на административния съд за допуснато съществено нарушение на административните правила при постановяване на отказа, изразяващо се в пропуск да се обсъдят съвместно заявленията за международна закрила, подадени от двамата съпрузи, е неправилен. Приемайки за нарушение на чл. 32 от АПК, съдът не е съобразил, че тази разпоредба визира възможност, а не задължение за административния орган, като следва да се има предвид, че както искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля, така и преценката на административния орган се дължи по лично заявеното лично основание по ЗУБ. Доколкото в случая се отнася до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ЗУБ то изведените във връзка с това обстоятелство факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление и може да основат евентуална материална негова незаконосъобразност, но не водят до нарушение на административнопроизводствените правила.
Предвид изложените съображения и коригиращи мотиви, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на АС Хасково е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 611 от 26. 09. 2017 г., постановено по адм. дело № 711/2017 г. от Административен съд - Хасково. Решението не подлежи на обжалване.