С решение № 834 от 19. 04. 2018г., постановено по адм. д. № 530/2018г., Административен съд – Варна, 19 състав, е отменил по жалба на „Елсидо“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Г, чрез адвокат Д.К, Заповед № 22-ОП/05. 02. 2018г. на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна, с която е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на търговски обект - месарница „Бриз“, находяща се в гр. В., ул. “Д-р В. П“ № 55, стопанисван от „Елсидо“ ЕООД с ЕИК 204853019 за срок от 10 дни, като е постановено запечатването да се извърши в 4-дневен срок от датата на връчване на заповедта. С решението дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна е осъдена да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 350 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД на НАП – гр. В. чрез процесуалния му представител Е.А. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Ответното по касационната жалба дружество „Елсидо“ ЕООД чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-ОП/05. 02. 2018г. на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна, с която е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на търговски обект - месарница „Бриз“, находяща се в гр. В., ул. “Д-р В. П“ № 55, стопанисван от „Елсидо“ ЕООД с ЕИК 204853019 за срок от 10 дни, като е постановено запечатването да се извърши в 4-дневен срок от датата на връчване на заповедта.
Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената форма. Първоинстанционния съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед, като е посочил, че фактите довели до издаването на заповедта са установени при извършена проверка на 03. 02. 2018г. около 10:45 часа от длъжностни лица - инспектори по приходите на търговски обект –магазин за продажба на месо и местни продукти, находящ се в гр. гр. В., ул. “Д-р В. П“ № 55, стопанисван от „Елсидо“ ЕООД с ЕИК 204853019 за срок от 10 дни, като е постановено запечатването да се извърши в 4-дневен срок от датата на връчване на заповедта. При проверката била извършена контролна покупка на 0. 475 кг свински котлети, за които са били заплатени 4. 00лв. и е била издадена фискална касова бележка от монтирания и работещ в обекта фискален касов апарат. Преди контролната покупка е била наблюдавана покупко-продажба на 1. 800 кг свински гърди на стойност 15. 12 лева от жена на видима възраст около 50 години, за чието плащане не е бил издаден фискален касов бон. Нарушението е определено от органите по приходите като нарушение на разпоредбата на чл. 25 ал. 1 във връзка с чл. З ал. 1 от Наредба № Н-18/2016г. на МФ. Същите обстоятелства са обективирани в протокол за извършена проверка № 0274123/03. 02. 2018г. Видно от представения дневен финансов отчет от работещото в търговския обект фискално устройство е, че през него е регистриран към момента на проверката 104 лева дневен оборот, от които 100 лева са служебно въведени и 4 лева са от продажба. Описът на касовата наличност, изготвен в деня на проверката е 128. 10 лева, т. е. установена е разлика от 24. 10лв. и не е отчетена през фискалното устройство покупка на 1. 800 кг свински котлети на стойност 15. 12 лева, закупени от жената на възраст около 50 години. В обжалваното решение е посочено още, че с определение от 15. 02. 2018г., постановено по частно административно дело № 531/2018г. по описа на Административен съд - Варна е отменено разпореждане по чл. 60 ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на заповед № 22- ОП/05. 02. 2018г. на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна.
За да постанови обжалваното решение, административния съд е приел, че изложените мотиви от административния орган са бланкетни, необосновани и неподкрепени от събраните доказателства. Първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се доказва неиздаването на касов бон в търговския обект, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13. 12. 2006г. Според съда в заповедта не са изложени достатъчно факти и обстоятелства, от които да може да се направи основателен извод, че е била налице непосредствена опасност за реално увреждане на фиска. Развита е тезата, че липсват факти и мотиви, свързани с последиците от извършеното административно нарушение, както и че целта на приходната администрация е чрез налагането на ПАМ да се доведе до край административното наказване на нарушителя. В подкрепа на този извод е посочено, че по делото е приложен акт за установяване на административно нарушение от 12. 02. 2018г., който не е съставен в деня на извършване на проверката и към приключване на съдебното дирене не е представено наказателно постановление. Съдът е кредитирал показанията, дадените от свидетеля Г.Е, който работи на трудов договор в търговския обект. Според дадените показания в деня на проверката 03. 02. 2018г. не е била извършена продажба на свински котлети на жена около 50 годишна възраст и единствената продажба преди легитимацията на проверяващите е именно тяхната контролна покупка на 4 бр. котлети на стойност 4. 00лв. Според съда налагането на ПАМ, изразяващо се в запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ закрепени в чл. 22 от ЗАНН. Възприет е извода, че запечатването на обекта не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на документ за продажба. Възприет е извода, че приложената ПАМ се явява прекомерна, засягаща в неоправдано голяма степен правната сфера на дружеството спрямо преследваната цел и поради това противоречи на принципа за съразмерност при упражняване на административната дейност, визиран в чл. 6, ал. 2 от АПК.
На основание изложеното административният съд е отменил оспорената заповед поради нарушение на материалноправни разпоредби и противоречие с целта на закона.
Решението на административния съд е неправилно като поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост.
В касационната жалба на процесуалния представител на директор на ТД на НАП-гр. В. се поддържат оплаквания за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон, както поради необоснованост. Навеждат се доводи, че в заповедта за налагане на принудителна административна мярка се съдържан необходимите мотиви както относно това защо следва да бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС – „запечатване на обект“, така и относно срокът, за който следва да бъде наложена мярката, поради което приемайки друго, решаващият съд е нарушил закона.
По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното:
Направените по-горе оплаквания по същество се споделят от настоящия състав. Оспорената заповед действително съдържа мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата. Не може да бъде споделена и тезата на първоинстанционния съд, че в случая е нарушен принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
В конкретния случай приходната администрация е установила, че от „Елсидо“ ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Търговецът не е успял да обори описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Видно от представения дневен финансов отчет от работещото в търговския обект фискално устройство, през него е регистрирана към момента на проверката 104лв. дневен оборот, от които 100лв. са служебно въведени и 4. 00лв. са от продажба. Описът на касовата наличност, изготвен в деня на проверката е 128. 10лв., като се установява разлика от 24. 10лв. Проверяващите твърдят, че не е отчетена през фискалното устройство покупка на 1. 800кг. свински котлети на стойност 15. 12лв., закупени от жена на възраст около 50години. При тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.Аистративния съд неправилно е кредитирал свидетелските показания на Елисеев, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК. Същите не са обсъдени в съответствие с чл. 172 от ГПК и при съпоставка с приложените по делото писмени доказателства АУАН, протокол, касови бонове( лист 2 – 7 от административната преписка) и описа на наличните парични средства, съставен лично от свидетеля. От писмените доказателства се установява, че в касата са намерени 128. 10 лв. (при въведени служебно 100лв.) и 4лв. отчетена касова наличност от фискалното устройство - стойността на контролната покупка на органите по приходите, което не кореспондира с твърденията на свидетеля, че тази покупка е първа за деня, при налична разлика в касата от 24. 10лв., което е в съответствие с установеното при проверката. Кредитирайки свидетелските показания на Елисеев, съдът е пренебрегнал материалната доказателствена сила на официалните документи съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и е направил необоснован извод за това, че административният орган не е доказал извършването на продажба на стока без издаването на касов бон.
Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Необосновани са изводите на съда за липса на мотиви и факти, свързани с последиците от извършеното административно нарушение, както и за целене от страна на приходната администрация чрез налагането на ПАМ да се доведе до край административното наказване на нарушителя поради издаването на АУАН чак на 12. 02. 2018г. и непредставянето на наказателното постановление. Образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти. Издаването на наказателно постановление е от значение за прекратяване на мярката съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС, а не е цел за налагането й.
Като е стигнал до други изводите и е отменил заповедта на директора на ТД на НАП – гр. В. за налагане на принудителна административна мярка, Административен съд – гр. В. е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на „Елсидо“ ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ .№ 22-ОП/05. 02. 2018г, издадена от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна, с която е наложена „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него“ за срок от 10 дни по отношение на обект - месарница „Бриз“, находяща се в гр. В., ул. “Д-р В. П“ № 55 да бъде отхвърлена.
При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на ТД на НАП-гр. В. юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 834 на Административен съд – Варна от 19. 04. 2018г., постановено по адм. дело № 530/2018 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Елсидо“ ЕООД -гр. В.,ж. к.“Трошево“,бл. 12, вх.Б,ет. 7,ап. 123,, представлявано от управителя Д.Г, ЕИК 204853019, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № заповед № 22-ОП/05. 02. 2018г. издадена от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него“ за срок от 10 дни по отношение на обект месарница „Бриз“, находяща се в гр. В., ул. “Д-р В. П“ № 55.
ОСЪЖДА „Елсидо“ ЕООД с ЕИК 204853019, с адрес на управление: гр. В., район „Младост”, ж. к. "Трошево", бл. 12, вх. Б, ет. 7, ап. 123, представлявано от управителя Д.Г да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – гр. В. юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.