Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:И. С. Т. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора М. Т. докладваното от председателяА. Д. по адм. дело № 7060/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител, срещу решение № 207 от 12.03.2021 г. по адм. дело № 1378/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено решение №593/06.10.2020 г. на КЗД. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне жалбата срещу решението на КЗД, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в първата инстанция и касационната инстанция на другата страна.

Ответникът по касационна жалба - Водоснабдяване и канализационни услуги ЕООД, гр. Пазарджик, чрез процесуален представител в писмен отговор и писмено становище, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Върховният административен съд, пето отделение като взе предвид изложените доводи и оплаквания в касационната жалбата намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването.Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение Административен съд - Пазарджик е отменил по жалба на ВиК ЕООД, Пазарджик, решение №№593/06.10.2020 г. на КЗД, с който е установено, че дружеството поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до сградата му, с което е осъществена дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 5 вр. с чл. 4, ал.1 ЗЗДискр и е дадено задължително предписание за предприемане на необходимите действия за изграждане на достъп за лица с увреждания. АС е приел, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.

Правилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на обжалваният пред него административен акт. По делото е установено чрез свидетелски показания и веществени доказателствени средства - снимки, че в сградата на дружеството има изградена видеомонофонна система, осигуряваща достъп на хора с увреждания до предоставяните от дружеството услуги. системата е монтирана непосредствено след входната врата на партера, обозначена е надлежно, има звънец, видеокамера и микрофон. След позвъняване се свързва с технически секретар, който се информира за целта на посещението и изпраща компетентен служител на място при лицето с увреждане, за да бъде обслужено, без да е необходимо да се качва по етажите.

Разпоредбата на чл.53 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) регламентира равен достъп на хората с увреждания до физическа среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Съгласно чл.53, ал.3 ЗХУ, правилата, нормите и нормативите за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпна среда в урбанизирана територия и на сградите и съображенията по ал.2, т.1, 2 и 3 се определят с наредба на МРРБ.

В чл.57, ал.1 ЗХУ е предвидено, че проектирането и изграждането на елементите на достъпна среда в урбанизирана територия и на достъпната среда на сградите и съоръженията се извършват при спазване на наредбата на чл.53, ал.3 при условията и по ред, определени в ЗУТ. В разпоредбата на чл.57, ал.2 е предвидено, че за съществуващи елементи на достъпната среда в урбанизираната територия и достъпна среда на съществуващи сгради и съоръжения, при които не може да се спазят изцяло изискванията за достъпност на наредбата по чл.53, ал.3 към отделни строителни елементи или това обременява излишно и непропорционално околните, достъпността се осигурява чрез прилагане на технически и/или организационни мерки и/или чрез спомагателни средства и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се налага.

При представени доказателства за предприети технически и организационни мерки, а именно изградена система за видеовръзка, поставена указателна информация за определени групи хора с увреждания и обслужване на място на партерния етаж, се налага извода, че дружеството е обезпечило достъпа на хора с увреждания до административно обслужване на административната си сграда с приложените технически и организационни мерки по смисъла на чл.57, ал.2 от ЗХУ. Налице е предвидената от закона алтернатива на осигуряване на достъп на лице с увреждания чрез организационни и технически мерки по чл.57, ал.2 ЗХУ на изискванията за изграждане на спомагателни средства или пособия, поради което правилно Административният съд е приел, че актът е постановен в нарушение на ЗЗДискр. и неговата цел. Обосновани са изводите, че дружеството не е нарушило разпоредбата на чл.5 от ЗЗДскр. във вр. с чл.53 от Закона за хората с увреждания и е предприело всички необходими и възможни/технически и организационни/ мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда до административната си сграда. При това дадените предписания в решението са лишени от смисъл освен, че липсва и конкретно законово основание за постановяването им.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице визираните в жалбата касационни основания за отмяната му. Решението следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за присъдените разноски, тъй като е правилна преценката на АС, че заплатеният и претендиран от дружеството адвокатски хонорар в размер на 720 лева не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация на основание чл.143, ал.1 АПК разноски на настоящата инстанция в размер на 720 лева заплатено адвокатско възнаграждение, което също не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 207 от 12.03.2021 г. по адм. дело № 1378/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати 720 ( седемстотин и двадесет) лева разноски по делото на Водоснабдяване и канализационни услуги ЕООД, гр. Пазарджик, ул. Втори януари №6.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Илиана Славовска

/п/ Тинка Косева