О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 120 гр.София, 15. 02. 2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К. ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т.д. №2332 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „МВ ЕП Ринюабълс интернешънъл лимитед“, дружество с ограничена отговорност, учредено и действащо съгласно законодателството на Р. К. срещу определение №1801/11. 07. 2022г. по т. д.№1528/2022г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав. С него е потвърдено определение №1259/14. 04. 2022г. по т. д.№824/2021г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 1 състав, с което е върната исковата молба на „МВ ЕП Ринюабълс интернешънъл лимитед“ и е прекратено частично производството по делото поради недопустимост на исковете срещу ответниците „В Пауър груп“ ЕООД и Д. М.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение поради неправилно тълкуване и прилагане на разпоредби от процесуалния закон към установените правнорелевантни факти. Частният касационен жалбоподател счита за неправилен извода на въззивния съд, че посочените ответници не разполагат с надлежна процесуална легитимация и че единствен надлежен ответник по иска за установяване нищожността на решенията на едноличния собственик на капитала на „Ей У. Д. ЕООД е същото дружество. Поддържа, че обжалваното въззивно определение осуетява възможността му да получи специфичната защита - санкция на силата на пресъдено нещо срещу ответниците „В Пауър груп“ ЕООД и Д. М. които претендират съществуването на субективни права въз основа на оспорените с иска решения, взети без представителна власт от името на едноличния собственик на капитала.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният касационен жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси: 1/За процесуалноправната легитимация на ответниците като надлежна страна; 2/Допустимо ли е искът по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за позоваване на недействителност на решения на едноличен собственик на капитала на ЕООД, взети от пълномощник без представителна власт, да бъде предявен и срещу правните субекти, черпещи правни последици от извършените едностранни правни сделки? По първия въпрос поддържа наличие на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие на определението с практиката на ВКС, формирана с ТР №1/30. 03. 2012г. по тълк. д. №1/2010г. на ОСГК на ВКС, определение №73/15. 02. 2013г. по ч. гр. д. №530/2012г. на ВКС, I г. о., определение №621/13. 08. 2014г. по гр. д. №3675/2014г. на ВКС, IV г. о., определение №408/15. 12. 2014г. по ч. гр. д. №4663/2014г. на ВКС, II г. о., определение №294/16. 04. 2010г. по ч. т.д. №518/2009г. на ВКС, II т. о., решение №60258/24. 06. 2021г. по ч. гр. д. №1831/2021г. на ВКС, III г. о. и др. По отношение на втория въпрос въвежда допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба на „МВ ЕП Ринюабълс интернешънъл лимитед“ и е прекратено частично производството по делото поради недопустимост на исковете срещу ответниците „В Пауър груп“ ЕООД и Д. М. въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че липсва правен интерес за ищеца от предявяване на иска по отношение на тези ответници. Посочил е, че установителният иск за прогласяване нищожност на решенията на едноличния собственик на капитала на ЕООД е предявим срещу дружеството, поради което ответниците „В Пауър груп“ ЕООД и Д. М. не са надлежни ответници по иска за установяване нищожност на решения, взети без представителна власт от името на едноличния собственик на капитала на „ЕЙ У. Д. ЕООД - „МВ ЕП Ринюабълс интернешънъл лимитед“, обективирани в протокол от 06. 04. 2021г. Изтъкнал е, че при проведена успешна защита по иска, с влязло в сила съдебно решение, задължително за регистърния орган, ще бъде препятствано вписване на заявените обстоятелства по партидата на „Ей У. Д. ЕООД, основаващи се на прогласените за нищожни решения.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Първият от поставените от частния касационен жалбоподател въпроси не изпълнява изискванията на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, доколкото не предполага тълкуване на определена материалноправна или процесуалноправна норма, а проверка на правилността на изводите на въззивния съд, че „В Пауър груп“ ЕООД и Д. М. не са пасивно легитимирани като ответници по предявения иск. Съответно отговора на въпроса предполага проверка на извършените от ищеца и от съда процесуални действия, както и на съдържанието на изложените в исковата молба твърдения. Според указанията в Тълкувателно решение №1/19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по селекция на касационните жалби и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване.

Вторият от въпросите в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК към частната касационна жалба отговаря на общия критерий по чл. 280 ал. 1 от ГПК, но по него частният касационен жалбоподател не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка за касационно обжалване. Хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Наред с това следва да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна, или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Поради това и отговорът на релевантния за решаването на спора правен въпрос, свързан с тълкуването на тази правна норма, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частният жалбоподател се позовава на разпоредбите на чл. 536 ал. 3 от ГПК и чл. 19 ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, като сочи, че същите се приети след ТР №1/06. 12. 2002г. по тълк. д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС и разясненията в тълкувателното решение не са съобразени с тях, съответно нуждаят се от осъвременяване. Посочените разпоредби обаче касаят предпоставките за спиране на регистърното производство и не са относими към въпроса за легитимацията на страните в производството по иск по чл. 124 от ГПК за обявяване на нищожността на решения на едноличния собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, съответно не могат да обосноват наличието на селективното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК в настоящия спор.

Неоснователни са и доводите за противоречива практика по поставения въпрос, формирана с решения №113/31. 05. 2012г. по гр. д.№1677/2010г. на ВКС, ІV г. о., решение №337/14. 10. 2014г. по гр. д.№3598/2014г. на ВКС, ІV г. о., решение №103/16. 07. 2018г. по гр. д.№3207/2017г. на ВКС, ІІІ г. о., в които се приема, че пълномощникът може да участва като страна по делото по предявен иск по чл. 42 от ЗЗД, тъй като се оспорва представителна власт, която е упражнил и неговата правна сфера може да бъде накърнена. Цитираните в изложението решения по чл. 290 от ГПК са постановени по искове по чл. 42 от ЗЗД, предявени за обявяване на недействителност на договори, сключени без представителна власт. В тях не се отчитат специфичните особености на производството по чл. 124 от ГПК за обявяване на нищожност на решения на едноличния собственик на капитала на търговско дружество и последиците на съдебното решение за уважаване на такъв иск, което ще препятства вписването по партидата на дружеството на обстоятелства въз основа на обявените за нищожни решения и съответно по този начин ще произведе действие не само във вътрешните отношения между дружеството и едноличния собственик на неговия капитал.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1801/11. 07. 2022г. по т. д.№1528/2022г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.