Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу решение №.16/27. 05. 22 по г. д.№.2/21 на АС Варна – с което е потвърдено реш.№.260028/13. 11. 20 по г. д.№.112/17 на ОС Търговище за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ отм. срещу К. Н. И. и Х. А. М. за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 177881, 25лв.

Ответните страни К. Н. И. и Х. А. М. оспорват жалбата; претендират разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция се е позовала на преобладаващата практика на ВКС, съобразно която е приела, че отнемането може да бъде извършено, в случай, че имуществото, дефинирано в пар. 1 т. 4 ДР ЗПКОНПИ, в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочените в пар. 1 т. 3 ДР ЗПКОНПИ размер; едва след установяване на такова превишение подлежи на установяване въпроса дали даден доход има законен характер. Съдът е посочил, че съобразно пар. 1 т. 2 ДР ЗПКОНПИ доход, приход и източник на финансиране е възнаграждение, получено от лице по трудово и служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободна професия, чист доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховки, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити, заеми от физически лица и др. /изброяването не е изчерпателно/, като на отнемане, обаче, подлежи имущество /чл. 141 ЗПКОНПИ/, а не доход /доход може да бъде отнет само на основание чл. 53 ал. 2 б.“б“НК/. За да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува реално /да е налично/ към момента на приключване на проверката като част от патримониума на проверяваното лице или да е във владение на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 ЗПКОНПИ /защото разпорежданията, които са направени в тяхна полза, са непротивопоставими на държавата/, а в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно /защото разпореждането е противопоставимо на държавата/, се присъжда паричната му равностойност. В случаите, когато чрез получените средства, които не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити имущества, то на отнемане подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145, чл. 146 ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл. 14 и чл. 142 ал. 2 ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното и свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица; част от имуществото им стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на проверявания период, те формират несъответствието и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на ищеца е да докаже какво имущество притежава проверяваното лице в края на поверявания период; не е в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в това число повредено или изхабено/, унищожено или погинало. В случая разпоредбата на чл. 142 ал. 1 ЗПКОНПИ, съответно чл. 151 ЗПКОНПИ, не могат да намерят приложение. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи, поради което се отнемат, когато са налице съответните парични знаци. Посочените разпоредби имат предвид имущества, които са оценими в пари, което дава възможност при невъзможност за отнемането им да бъдат заместени с паричната им равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени със самите себе си. Освен това правилото е приложимо когато от имуществото на проверяваното лице не може да бъде обособена отделна част, която да подлежи на отнемане, а също така и когато конкретното имущество е налично към датата на предявяване на исковете, но не може да бъде отнето, тъй като е било прехвърлено чрез възмездна разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице или не е било прехвърляно, но липсва в патримониума на проверяваното лице и тази липса се дължи на причини, за които то отговаря. Ако обаче липсата на имущество се дължи на обстоятелства, които са от такова естество, че не могат да ангажират отговорността на проверяваното лице, то не може да бъде отнемана паричната равностойност на имуществото. Определяйки имуществото на проверяваното и свързаните с него лица и извършвайки икономически анализ по делото съобразно горните постановки, въззивният съд е приел, че при установените факти – че нетният доход, определен като разлика между източниците на финансиране и разходите, е в размер на 261 871, 71лв., а налични към края на периода са имущества на стойност 90 469, 67лв. - не е налице значително несъответствие по смисъла на пар. 1 т. 3 ДР ЗПКОНПИ. Поради това и е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът КПКОНПИ се позовава на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Представляват ли имущество по смисъла на пар. 1 т. 4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на пар. 1 т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“ /реш.№.29/12. 04. 21 по г. д.№.1021/19, ІІІ ГО/; 2. „При решаване на материалонпарвен спор трябва ли въззивната инстанция да мотивира фактическите си и правни изводи по съществото на спора?“ /реш.№.12/16. 02. 16 по г. д.№.2184/15, т. 19 ТР №.1/4. 01. 11 по т. д.№.1/00, ОСГТК/; 3. „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липса“ по смисъла на чл. 15 от ЗПКОНПИ и следва ли липсата да се дължи единствено на виновно поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?“ /т. 3, реш.№.97/18. 05. 18 по г. д.№.3224/17, ІV ГО, опр.№.260/24. 044. 20 по г. д.№.4603/19, ІV ГО, реш.№.263/18. 12. 20 по г. д.№.1293/20, ІV ГО, реш.№.208/12. 03. 21 по г. д.№.983/20, І ГО/.

Доколкото по въпросите „Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?“ и „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“ е образувано т. д.№.4/21г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 вр. с чл. 229 ал. 1 т. 7 ГПК - до приключване на производството по т. д. №.4/21г. на ОСГК на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по г. д.№.3063/22г. на ІІІ ГО на ВКС до приключване на производството по т. д. №.4/21г. на ОСГК на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: