Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:И. С. Т. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Тодор Мерджановизслуша докладваното от председателяА. Д. по адм. дело № 7062/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуален представител, срещу решение №152/14.04.2021 г. по адм. дело №53/2021 г. на Административен съд – С. З. с което е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие да се произнесе по възражение от страна на „Х. К. ЕООД. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - небосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Ответникът по касационна жалба – „Х. К. ЕООД, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение с изискванията за неговата форма по чл. 45, ал. 2 от Постановление на Министерски съвет (ПМС) №161/2016 г. от 04.07.2016 г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на Подхода „Водено от общностите местно развитие“ за периода 2014 - 2020 г.
С обжалваното решение АС – С. З. е приел, че предмет на оспорване пред него е мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да се произнесе по подадено от „Х. К. ЕООД възражение на основание ПМС №161/04.07.2016 г. до ДФ „Земеделие“, в което е изложило съображения за липса на мотиви относно начина от оценяване и несъответствие на определената от комисията оценка с предварително обявените критерии и методи за оценка на проектните предложения. Твърди се, че подаденото възражение е било получено от компетентния орган на 23.09.2020 г., но не с произнесъл в указания в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ПМС № 161/2016 г. 10-дневен срок, поради, което е формирал мълчалив отказ. Решението е правилно.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че кандидатстващият за подпомагане е възразил срещу решение на МИГ, в което липсва неодобрение за финансиране по отношение на ответника по касация. Както правилно е посочил АС предложението на дружеството на практика не е одобрено за финансиране, тъй като е класирано на трето място, а финасовите средства по проекта са само за класираните на първите две места. Този довод на АС се подкрепя и от оценяването с по - нисък брой точки от максималния възможен, което също е форма на частично неодобрение от МИГ, в които случаи кандидастващият има право на възражение до ръководителя на ДФЗ.
Правилно АС се позовава на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ПМС №161/2016г., която задължава ръководителя на Управителния орган (УО)/ДФЗ да се произнесе по основателността на възражението в срок до 10 работни дни от неговото получаване, при което същият или връща проектното предложение за повторно извършване на процедурата по оценка или потвърждава предварителното решение на МИГ/МИРГ. При това със сезирането с възражение срещу неодобряването или частичното одобряване на проектното предложение за административния орган - възниква задължение да се произнесе с изричен акт. След като органът не се е произнесъл изрично в изпълнение на цитираната разпоредба, както правилно е приел и първоинстанционният съд, е формиран мълчаливият отказ, който се явява незаконосъобразен. Анализът на нормативната уредба сочи, че решението на МИГ е само част от производството по отпускане на безвъзмездна финансова помощ, като окончателното решение за предоставяне, съответно за отказ да се предостави такава помощ е на ръководителя на УО/ДФЗ. Следователно в тези случаи той не действа като горестоящ административен орган, а като орган, който издава индивидуалния административен акт, от който пряко и непосредствено настъпват правните последици за кандидата. След като органът не се е произнесъл изрично в изпълнение с цитираната разпоредба, както правилно е приел и първоинстанционният съд, е формиран мълчалив отказ, който е незаконосъобразен, тъй като административният орган дължи изрично произнасяне съгласно чл.45, ал.2 от ПМС №161/2016г и следва да бъде отменен.
В процесния случай произнасянето по направено по реда на чл. 45, ал. 1 от ПМС № 161/2016 г. възражение е индивидуален административен акт, който следва да бъде постановен от административния орган, който в случая е ръковидителят на ДФЗ, след провеждане на процедурата, описана в предходните нормативни разпоредби от помощния орган какъвто е МИГ.
Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №152/14.04.2021 г. по адм. дело №53/2021 г. на Административен съд – С. З.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Анна Димитрова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Илиана Славовска
/п/ Тинка Косева