О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 233

София, 11. 04. 2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д.№123/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №1770 от 19. 08. 2016г., постановено по т. д. №805/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в., с което след отмяна на решение №1961/3. 12. 2015г. по т. д.№2775/2014г. на Софийски градски съд, VІ-5 състав, е осъдено ответното дружество [фирма] да заплати на основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 ЗЗД на ищеца [фирма] сумата 69 991. 11лв. ведно със законната лихва, считано от 30. 04. 2014г. и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 2 396. 14лв., както и разноски за въззивната инстанция в размер на 10 823. 24лв.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо с оглед недопустимостта на иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че наличието на валиден договор между страните изключва отговорността на електроразпределителното дружество за неоснователно обогатяване на ищеца. Същевременно се твърди се, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждането на всички доказателства по делото, неправилна преценка на доказателствата, нарушение на правилата на доказателствената тежест и липса на позоваване на материалноправни норми, чиито регулиращ ефект съдът е признал и приложил. В касационната жалба се поддържа и оплакване за нарушение на материалния закон при преценката на нормативното предвиждане за възмездност на предоставената услуга. Оспорва се...