О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 295

Гр.С., 11. 04. 2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през двехиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.50051 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Н. срещу решение №.561/20. 03. 15 по г. д.№.3413/14 на Софийски апелативен съд, ГК, 10с., с което, след отмяна на решение от 18. 02. 14 по г. д.№.10130/10 на Софийски градски съд, 13с., предявеният от А. Н. срещу Д. С. Р. иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че А. Н. не дължи на Д. Р. сумата 30000лв. главница и 603, 40лв. разноски по изпълнителен лист, който е бил издаден по г. д.№.17130/07, ведно със законната лихва върху главницата, както и направените разноски и такси по и. д.№.20107830400551, продължено по и. д.№.2011786040006 на ЧСИ М., е отхвърлен като неоснователен.

Ответната страна Д.Р. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск за неоснователен, доколкото оспореният запис на заповед съставлява валиден менителничен ефект. Посочил е, че записът на заповед е абстрактна правна сделка, поради което наличието на...