Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба от Е. И. П.-К. и П. И. Й. срещу въззивно решение № 733 от 01. 06. 2016 г. по възз. гр. д. № 557 /2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателките Е. И. П.-К. и П. И. Й. срещу Р. П. П.: 1) за прогласяване нищожност на основание чл. 42, б.„б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН на саморъчно завещание от 29. 10. 2012 г., извършено от Е. Г. Б. в полза на ответницата Р. П. и 2) евентуалните искове за унищожаване на основание чл. 43, ал. 1, б.“а“ ЗН на същото саморъчно завещание.

Насрещната страна Р. П. П. в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не съществува ограничение за касационно обжалване.

Въззивният съд е направил следните правни изводи:

По главните искове по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25 ЗН: спазени са всички предвидени в чл. 25, ал. 1 ЗН изисквания за формата на саморъчното завещание, поради което то е валидно: завещанието на 4/6 ид. части от УПИ X.-269 е изцяло написано ръкописно от завещателката Е. Г. Б., съдържа означение на датата, на която е съставено, подписано е от завещателката, като подписът й е поставен след завещателните разпореждания, поради което се налага изводът, че завещанието е валидно с оглед изискванията за форма.

Поради изхода от главните искове подлежат на разглеждане евентуалните искове с правно основание чл. 43 ал. 1 б. „а” от ЗН за унищожаване на саморъчното завещание от 29. 10. 2012 г.: установените соматични заболявания, от които е страдала завещателката, не са се отразили на способността й да разбира свойството и значението на действията си към датата на съставяне на саморъчното завещание и не са засегнали нейната завещателна дееспособност. Крайният извод е, че към момента на написване и подписване на завещателното разпореждане завещателката е била напълно дееспособна, поради което и евентуалните искове са напълно неоснователни.

Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил твърдения на двете ищци, че към момента на откриване на наследството имотът не е бил в имуществото на завещателката:

Видно от данните по делото, иск за прогласяване нищожността на завещанието поради това, че към момента на смъртта си завещателката не е била собственик на завещания имот не е предявяван – не е формулирано такова искане нито в исковата молба, нито в уточнителна молба от 22. 12. 2014 г., нито в първото по делото открито съдебно заседание. Поради това и първоинстанционният съд не е е имал основание да обсъжда факти относно валидността на частното завещателно разпореждане (завета) при хипотезата на чл. 19 ЗН.

Жалбоподателите извеждат следните правни въпроси:

1. При оплакване във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, заложени в основата на първоинстанционното решение, дължащи се на неотстранено противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, следва ли служебно да бъде извършена проверка относно този недостатък на исковата молба.

С този въпрос жалбоподателите визират собствената си искова молба (твърдят, че като ищци, са допуснали нередовност в исковата си молба, която не е била отстранена).

Въпросът не е обуславящ, във въззивната жалба няма довод за противоречие между обстоятелствена част и петитум, а довод, че не е обсъден факт - че имотът не е бил в патримониума на завещателката към момента на откриване на наследството. Въззивният съд е обсъдил този довод.

Към това следва да се добави и че първоинстанционният съд е дал възможност на ищците (жалбоподатели в настоящото производство) да уточнят исковата молба – факти и петитум (определение от 05. 12. 2014 г., на л. 39) и както е приел и въззивният съд с молба от 22. 12. 2014 г., (л. 42 и сл.) е уточнено, че са предявени само искове по чл. 42 и чл. 43 ЗН - тези, които са разгледани от първоинстанционния съд.

Към това и във връзка с въпроса може да се добави и че когато въззивният съд прави проверка по наведени доводи за пороци на първоинстанционно решение, тази проверка не е служебна.

2. Следва ли да бъде извършвана проверка за правата на завещателя при липса на формулиран петитум по чл. 19, ал. 1 ЗН.

Въпросът не е обуславящ, както беше посочено, не е предявен иск за нищожност на посоченото основание, нито е предявен иск за собственост. Твърдени, каквото се съдържа във въпроса, не се съдържа в направените уточнения на исковете.

3. Какъв е предметният обхват на извършваната от съда служебна проверка при направено възражение по чл. 19 ал. 1 ЗН.

Поради изложеното по предишния въпрос и този въпросът не е обуславящ, жалбоподателите са ищци, те не са предявили иск на посоченото правно основание, нито са направили възражение, защото не са отправили до съда искане да установи посоченото във въпроса твърдение, а и срещу тях няма предявени искове, срещу които да се бранят с възражение.

От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Искането на ответника за присъждане на разноски за процесуално представителство съгласно представения списък за сумата 600 лева е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в което е отразено уговарянето и заплащането на сумата.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 733 от 01. 06. 2016 г. по възз. гр. д. № 557 /2016 г. на Варненския окръжен съд.

Осъжда Е. И. П.-К. и П. И. Й. да заплатят на Р. П. П.:сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационната инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.