№140

София, 07. 04. 2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март през двехиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4276 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Т., Т. С. Т. и П. А. Т. чрез пълномощника им адвокат О. С., както и адвокат А. Ч. за Т. Т. и адвокат Р. К. за С. Т. против решение № 421 от 18. 03. 2016 г., постановено по гр. д. № 3190 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 2914 от 3. 08. 2015 г. по гр. д. № 5858/2014 г. на Районен съд-Пловдив за уважаване на предявения от Д. К. Ш., Ц. В. И. и С. П. Г. против С. А. Т., Т. С. Т. и П. А. Т. ревандикационен иск по отношение на недвижими имоти в [населено място], [улица] – поземлен имот с идентификатор 56784. 518. 963 и построените в него сгради с идентификатор 56784. 518. 963. 4, 56784. 518. 963. 3 и 56784. 518. 963. 5, като е прието за неоснователно възражението на С. А. Т. за право на задържане по чл. 72, ал. 3 вр. ал. 1 ЗС.

С. П. Г., Д. К. Ш. и Ц. В. И. са подали писмен отговор по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Н. А., в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно...