О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 120

София, 04. 04. 2017 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 4134 по описа за 2016 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. А. Л., срещу въззивно решение № 236/01. 06. 2016 г., постановено от Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 148/2016 г.

С определение № 261/10. 03. 2017 г. съставът на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.

С него Великотърновският окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Великотърновски районен съд, осъдил П. Л. да заплати на К. Д. обезщетение за причинени й от незаконното уволнение имуществени вреди в размер на 11 639, 86 лв. и обезщетение за причинените й от незакноното уволнение „и от последващи действия на ответника за париране законните опити на ищцата да бъде възстановена на работа“ в размер на 3000 лв., като отхвърлил за разликата до 7000 лв.

С молба вх. № 3158:21. 03. 2017 г. ответникът по касация К. Г. Д. е направила отвод на съдебния състав по делото. Основанията са следните – същият състав вече е разглеждал правен спор между същите страни по гр. д. № 3000/2014 г. на ВКС, IV г. о.; предубеденост на състава по настоящото дело, защото си е позволил да преформулира и уточни правните въпроси на жалбоподателя, след което е допуснал до касационно обжалване въззивно решение 236/01. 06. 2016 г., постановено от Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 148/2016 г.; обществено известният факт, че част от магистратите при ВКС са канени и участват в комисии, които повеждат държавни изпити за придобиване на висше образование по специалността „право“ при В. „Св. Св. К. и М.“, за която получават хонорари – ако член от съдебния състав е участвал в конкурсна комисия, то това обстоятелство поражда основателно съмнение в безпристрастността му по настоящото дело със страна В..

По направения отвод, настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл. 22 ГПК.

По гр. д. № 3000/2014 г. на ВКС, IV г. о. настоящият съдебен състав не се е произнасял по съществото на материалноправния спор – законността на уволнението на К. Д. от В. със заповед № 145/13. 05. 2013 г. При предварителната селекция по реда на чл. 288 ГПК съставът е намерил, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение. Освен това, предметът на настоящия спор е не само различен, но и няма никакво отношение към уволнението на Д. със заповедта от 13. 05. 2013 г. Въззивното решение, което е допуснато до касационно обжалване по настоящото дело е по чл. 45 ЗЗД, а не по чл. 344, ал. 1 КТ, с ответник П. Леккоступ, а не В. университет и е за претендирани вреди от предходно уволнение на Д. със заповед № 413/14. 06. 2011 г., признато с влязло в сила съдебно решение за незаконно. По настоящия предмет въпросът с незаконността на уволнението със заповедта от 2011 г. е разрешен с конститутивно решение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, от значение са обстоятелствата за ангажиране лично деликтната отговорност на ректора на университета – работодател и няма никакво значение за изхода на иска по чл. 45 ЗЗД последващото уволнение от 2013 г. Въззивното решение по чл. 45 ЗЗД в частта относно присъдени обезщетения за вреди от „последващи действия на ответника за париране законните опити на ищцата да бъде възстановена на работа“ е допуснато до касационно обжалване с оглед допустимостта му, а не за проверка правилността му.

Преформулирането на въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК е в правомощието на касационната инстанция, както изрично е изяснено и в ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – служебното „уточняване“ се извършва чрез преформулиране и редактиране на въпроса. Несъгласието на страната с резултата от предварителната селекция по чл. 288 ГПК относно допускане до разглеждане на касационна жалба, само по себе си не означава предубеденост на съда по см. чл. 22, т. 6 ГПК и не може да служи като основание за отвеждане, а и това би било средство за избор на съдебен състав от страната.

Без значение е дали член на съдебния състав е участвал в конкурсни комисии, които провеждат държавни изпити по специалността „право“ във В. „Св. Св. К. и М.“. Участието на съдия от ВКС в конкурсните комисии не само във В., е тяхно задължение и се определя от ръководството на ВКС, а не е по избор или поръчка на университета; съдиите не са в зависимост от ръководството на висшето учебно заведение и получаването на хонорар не е обстоятелство, което поражда основателно съмнение в безпристраността им по дела със страна съответното висше учебно заведение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА отвода на съдиите С. Ц. А. Б. и Б. Ц.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: