№ 49

София, 04. 04. 2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева т. д. № 50236 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 802 от 14. 11. 2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1164 от 03. 06. 2015 г. по гр. д. № 404/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което са отхвърлени предявени от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 99, ал. 2 ЗЗД за сумата 202000 лева и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 62306, 67 лева

Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 116, б. „а” ЗЗД, а именно съставлява ли извънсъдебно признание на длъжника, прекъсващо давността, изявлението на главния счетоводител на дружество търговец, както и вписването на дълга в счетоводството на търговеца, в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.

По материалноправния въпрос по приложението на чл. 116, б. „а” ЗЗД:

Съгласно трайно установената съдебна практика, по правната си същност признаване на вземането от длъжника е едностранното му волеизявление, с което той пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Признаването на вземането по чл. 116, б. „а” от ЗЗД трябва да е направено в рамките на давностния...