О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 204

гр. София, 04. 04. 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч. т.д. № 506 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. В. В. срещу определение № 25 от 11. 01. 2017г. по в. ч.гр. д. № 1484/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора. С обжалваното определение е потвърдено определение № 3 от 27. 10. 2016г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията, [населено място], с което е отказано вписването на удостоверения с № 20160630101343/30. 03. 2016г. и с № 2016-630101441/30. 06. 2016г. на Агенция по вписванията за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма] в качеството му на правоприемник на „А. Б. – клон България“ К. по партидата на имота и по партидата на длъжника към четири броя договорни ипотеки, вписани в Службата по вписвания – [населено място].

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ТЗ вр. чл. 2 и чл. 4, б. „л“ ПВп, като е направил буквален и стеснителен прочит на цитирания текст, без да го тълкува систематически с разпоредбата на чл. 171 ЗЗД, и освен това е изключил напълно сходната хипотеза на чл. 263в, ал. 1...