Образувано е по касационна жалба на С.С, чрез адв. А.Д, срещу Решение № 513/10. 04. 2020 г. по адм. дело № 2897/2019 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № 3054/25. 10. 2018 г. на зам.-кмета по “Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Б., нареждаща на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ премахването на незаконен строеж „Гараж“, находящ се в ПИ с идентификатор 07079. 8.551 по КК на гр. Б..

Ответникът – зам.-кметът по “Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Б., не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е постановен след отмяната на предходно решение на АС – Бургас по спора с Решение № 16113/27. 11. 2019 г. по адм. дело № 4449/2019 г. на Върховния административен съд и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Гаражът съгласно описаните в заповедта и съдебно-техническата експертиза параметри представлява строеж по смисъла на легалната дефиниция по § 5, т. 38 ДРЗУТ, за изграждането на който е необходимо строително разрешение – чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При липсата му строежът е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По квалификацията на обекта и отсъствието на разрешение за извършването му не е налице и спор между страните.

Фактическите установявания на съда са за изграждане на строежа в периода от 1992-1994 г. (свидетелски показания) до 1997 г. (подадена от оспорващия данъчна декларация), който попада в приложното поле на § 16, ал. 2 ПРЗУТ. За да се признае търпимостта на строежа според разпоредбата, освен допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, се изисква и той да е деклариран пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.

Неправилно първостепенният съд е приел представената по делото декларация на оспорващия по чл. 14, чл. 27 и § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМДТ за аналогична на дължимата по § 16, ал. 2 ПРЗУТ. Декларирането на имот по ЗМДТ обслужва целите на данъчното облагане и не представлява заявяване на строежа пред одобряващите органи, т. е. притежаващите компетентност да разрешават строителство, по смисъла на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПРЗУТ. Задължителните указания, дадени с решението по първата касация, за приобщаване към делото на данъчната декларация са по повод установяването на годината на извършване на строежа, а не със значението на неговото деклариране по реда на преходните разпоредби на ЗУТ.

Няма данни Сталев да е декларирал строежа пред надлежните одобряващи органи до пределния момент по § 16, ал. 2 ПРЗУТ, а подобен факт не се и твърди от страната. Предпоставката е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост, независимо дали е допустим по подробен устройствен план и по правилата и нормативите към извършването му или понастоящем.

Резултатът от изследването на административния съд по отношение на относимите към гаража критерии за допустимост е правилен. Мотивите към съдебното решение, с които се отрича съществуването на основанията за определяне на строежа като търпим, се споделят в основната им част и от касационната инстанция, препратката към тях е допустима (чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК), а повторното им обсъждане – ненужно, вкл. по приложението на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ отм. , в каквато насока всъщност (с оглед на режима за разрешаване на строителство за обекти със застроена площ до 35 кв. м.) е възразил касаторът.

Ако се приеме за основателен доводът на оспорващия, че липсата на действащ подробен устройствен план за имота не може да се тълкува в негова вреда при проверката на допустимостта на строежа, това би означавало извършителят на незаконно строителство да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Предпоставките за допустимост на строежите са от обективен характер – установени са от закона и се прилагат спрямо всички извършители на неразрешени строежи. Правилата за търпимост по § 16 ПРЗУТ са израз на привилегия, която обаче може да се ползва в определените от нормата граници. Те, за разлика от реализирането на строежа, не зависят от волята на извършителя, но го обвързват с приемането на последиците от факта на несъответствието между строежа и изискванията за допустимостта му.

Касационното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение не е конкретизирано, а бланкетно, поради което и не може да бъде обсъдено.

При правилността на решаващите изводи на първата инстанция за материалната и процесуална законосъобразност на заповедта за премахване на строежа, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 513/10. 04. 2020 г. по адм. дело № 2897/2019 г. на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно.