О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2013

София, 23.04.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 2923/2024 година.

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Подадена е молба от М. С. Ф., чрез адв. И. П. Д., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение № 5198 от 20. 12. 2023 г. по гр. д. № 7230/2023 г. по описа на РС – Пловдив, 9 състав, с което М. С. Ф. е осъден, на основание ч. 31, ал. 2 ЗС. да заплати на К. С. К. сумата 21564 лв. обезщетение за лишаване на ищеца от правото му да ползва, в периода 21. 09. 2020 г. – 28. 02. 2023 г., собствените си 2/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], представляващ обект за търговска дейност (магазин) с площ от 65 кв. м., ведно със законната лихва считано от 22. 05. 2023 г. до окончателно изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 3409, 28 лв. разноски за първоинстанционното производство.

С писмен отговор, подаден от ответника по молбата К. С. К., чрез адв. И. Н., е изразено становище за неоснователност на молбата за отмяна.

В хода на произнасяне съдът констатира, че неправилно не е уважено доказателственото искане на молителя за събиране на гласни доказателства. Забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК не касае случаи, при които се твърди, че материализираното в официалния свидетелстващ документ удостоверително изявление не отговаря на действителното положение (в тези случаи не е налице опровергаване съдържанието на документа по смисъла на чл....