Р Е Ш Е Н И Е

№ 397

София, 01.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 2923/2024 година.

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Подадена е молба от М. С. Ф., чрез адв. И. П. Д., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение № 5198 от 20. 12. 2023 г. по гр. д. № 7230/2023 г. по описа на РС – Пловдив, 9 състав, с което М. С. Ф. е осъден, на основание ч. 31, ал. 2 ЗС, да заплати на К. С. К. сумата 21564 лв. обезщетение за лишаване на ищеца от правото му да ползва, в периода 21. 09. 2020 г. – 28. 02. 2023 г., собствените си 2/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], представляващ обект за търговска дейност (магазин) с площ от 65 кв. м., ведно със законната лихва считано от 22. 05. 2023 г. до окончателно изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 3409, 28 лв. разноски за първоинстанционното производство.

Твърди се, че молителят узнал за постановеното решение на 21. 03. 2024 г., когато му била връчена покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 202482204000233 по описа на ЧСИ М. С.-Ц., ведно с изпълнителен лист № 697/08. 02. 2024 г., издаден въз основа на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. След като се запознал с гр. д. № 7230/2023 г. по описа на РС – Пловдив, молителят установил, че не...