Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Местни данъци и такси в О. С. З., гр. С. З., ул. Ц. С. В. 107 срещу Решение 157 от 10. 10. 2014 г. на Административен съд, гр. С. З., постановено по административно дело 224/2014 г.

С обжалваното решение съдът обявил нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация 16791 от 24. 01. 2013 г., с който орган по приходите в О. С. З. установил на Й. К. В. за периода 01. 01. 2012 г. 31. 12. 2012 г. задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в размер на 65, 38 лв.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че акта е издаден при съществени нарушения и несъответствия с материалния закон, като незаконосъобразността е толкова значителна, че обуславя неговата изначална нищожност. Сочи, че подаването на данъчна декларация е нормативно установено задължение за данъчно задължените лица, а органите на данъчната администрация не носят отговорност за достоверността и пълнотата на посочените от задължените лица данни.

Счита, че съществено нарушение на материалния закон и произтичащата от това изначална нищожност, следва да се приеме, ако данъчно задълженото лице никога не е било собственик на недвижимия имот или не е подавало никога данъчна декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Сочи, че до датата на издаване на акта за органа по приходите не е налице нито коригираща декларация, нито някакъв друг официален документ, от който да се почерпи актуална информация за процесния имот. Именно издаването на акта цели да изясни причините, поради които задълженията за имота не са заплащани. Й. В. имал възможност да оспори акта в законния срок, но...