Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика град Варна и К. Г. Х. от гр. Р., в качеството му на ЕТ К. Х. К. против решение 2204/23. 08. 2013г. на Административен съд, гр. В. постановено по адм. дело 1835/2012г.

Директорът на дирекция ОДОП гр. В. обжалва решението в частта, в която е изменен ревизионен акт 180900291/01. 07. 2009г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение 483/04. 09. 2009г. на директора на дирекция ОУИ гр. В. относно установените на К. Г. Х. задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006г. в размер на 7 959. 83 лева и лихва в размер на 2492. 67 лева и по ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 12 049. 68 лева главница и лихва в размер на 2 072. 75 лева, както и в частта, в която ревизионният акт е отменен за определените задължения по ЗДДС, конкретно посочени по размер и период в диспозитива на решението.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Конкретните оплаквания се отнасят до неправилна преценка на заключението на ССЕ относно определените цени на услугите, осъществявани от ревизираното лице, в размер на 12. 50 лева за годишен технически преглед на автомобили, вместо посочените от експертите пазарни аналози от 15 лева, което е рефлектирало върху установения от съда размер на задълженията за данък върху доходите и ДДС. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора.Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по тази касационна жалба - К. Г. Х. от гр. Р., в качеството му на ЕТ...