Образувано е по касационна жалба, подадена от Административен ръководител, Районен прокурор на Районна прокуратура гр. С., против решение 293/18. 12. 2013г., постановено по адм. дело 357/2013г. по описа на Административен съд гр. Х., с което е отменена издадената от него заповед РП-14/26. 08. 2013г. за обръщане на внимание, на основание чл. 327 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, на М. И. К. - прокурор в Районна прокуратура /РП/ гр. С.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против заповедта.

Ответникът по касационната жалба - М. И. К. от гр. Х., чрез пълномощника адв. Е. М. оспорва жалбата. По съображения, изложени в писмен отговор моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. Х. е отменена по жалба на М. И. К. - прокурор в Районна прокуратура гр. С., заповед РП-14/26. 08. 2013г., издадена от административния ръководител, Районен прокурор на Районна прокуратура гр. С., с която му е обърнато внимание на основание чл. 327 ЗСВ.

За да постанови това решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма и на процесуалните правила, но при несъответствие с материалния закон. Като е обсъдил събраните по делото доказателства съдът е направил извода, че от фактическа страна не е доказано прокурор М. К. поради допуснати нарушения в организацията на работата и неизпълнение на задълженията му като дежурен прокурор на 21. 07. 2013г. виновно да не е осигурил възможност на разследващите органи да се свържат с него. Според съда не е установено, че невъзможността на тримата разследващи органи да се свържат с прокурора по време на дежурството му, се дължи изцяло на негова вина, като в два от случаите разследващите органи са се свързали с прокурора в рамките на 24 часа от извършване на съответните процесуални действия по разследването, а в третия от случаите не е била налице неотложна нужда от незабавно извършване на действията по чл. 212, ал. 2 НПК към времевия период, в който прокурора не е бил намерен. Наред с това съдът е приел, че не е налице посоченото в заповедта нарушение на разпоредбите чл. 4, ал. 3, чл. 5, ал. 1-2, чл. 19-21 от Инструкция 133/2012г. на Главния прокурор и Разпореждане ОП-4/22. 04. 2013г. на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура гр. Х., като е обсъдил изискванията по всяка от посочените разпоредби на инструкцията, а за разпореждането е посочил, че не е визирана конкретна норма, която е нарушена.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства. Фактическите и правните изводи на съда са обосновани и правили и се споделят от касационната инстанция.

Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е заповед РП-14/26. 08. 2013г., издадена от административния ръководител, Районен прокурор на Районна прокуратура гр. С., с която на основание чл. 327 ЗСВ е обърнато внимание на прокурор М. И. К. да организира работата си така, че стриктно да изпълнява служебните си задължения по време на дежурствата му като дежурен прокурор в РП гр. С., като осигурява възможност на разследващите органи да се свързват с него и изпълняват задълженията си съгласно Правила за координация и взаимодействие между ПРБ и МВР по водени оперативни дела и преписки, извършване на проверки и провеждане на неотложни и първоначални действия по разследването, утвърдени със заповед ЛС-2556/23. 08. 2013г. на Главния прокурор на Р България /заменила Инструкция 133/20. 03. 2012г., отменена с И-521/23. 08. 2013г. на Главния прокурор/ и Разпореждане ОП-4/22. 04. 2013г. на Окръжния прокурор на гр. Х.. В мотивите на обжалваната заповед е посочено, че се издава във връзка с констатирани от Районния прокурор на РП гр. С. нарушения в организацията на работата и неизпълнение на задълженията като дежурен прокурор на 21. 07. 2013г. на прокурор М. К., изразяващи се в допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 4, ал. 3, чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 19, 20, 21 от Инструкция 133/20. 03. 3012г. на Главния прокурор на Р България, действаща към този момент и Разпореждане ОП-4/22. 04. 2013г. на Окръжния прокурор на гр. Х., като не е осигурил възможност на разследващите органи от ГПУ Свиленград, РУП Свиленград и М. С. да се свържат с него, за да го уведомят за случаите на извършени престъпления, да съгласуват извършването на неотложните действия по разследването, както и да бъдат взети мерки за недопускане извършителите на престъпленията да се укрият, като се определят съответни мерки за процесуална принуда. Посочено е още, че това поведение на прокурора е довело да необходимостта разследващия орган на РУП да потърси съдействие и да съгласува действията си с районния прокурор относно образуването на бързи производства срещу чужди граждани, извършили престъпления на територията на Р България, предявяване на обвинения и вземане на мерки за неотклонение, а разследващият митнически инспектор от М. С., като не е могъл да съгласува действията си с дежурния прокурор на 21. 07. 2013г., е започнал неоснователно две досъдебни производства по общия ред за престъпления по чл. 234, ал. 1 НК, като са били налице основания за образуване на едно бързо производство за престъпление, извършено в съучастие.

От фактическа страна по делото безспорно е установено, че на 21. 07. 2013г. М. К. е бил дежурен прокурор по предварителен график, в който са посочени телефони за връзка /мобилен и служебен/. Във връзка с това дежурство, до Районния прокурор на гр. С. са подадени три докладни записки от разследващи органи, които по различни поводи във връзка с изпълнение на техни служебни задължения, са направили опити да се свържат с прокурор Камбуров на мобилния телефон. В докладна записка с рег. 28227/23. 07. 2013г., изготвена от ст. разследващ полицай при ГПУ С. Г. Ил. Атанасов, е изложено, че във връзка с постъпили на 21. 07. 2013г. данни за извършени престъпления по чл. 280 и чл. 279 НК около 9, 05 ч. на същата дата е позвънил на прокурор Камбуров, за да го уведоми за фактите и обстоятелствата по случая, но не успял да се свърже с него, тъй като мобилният телефон на прокурора давал свободен сигнал и никой не отговорил. Разследващият полицай позвънил около 9, 30 ч. отново, телефонът давал отново свободен сигнал и след множество позвънявания се включило съобщение, че абонатът не е абониран за гласова поща и връзката прекъснала.

С докладна записка изх. 4414-2853/22. 07. 2013г., изготвена от разследващ митнически инспектор в М. С. Е. Г., е посочено, че във връзка с установено нарушение на МП К. А. на 21. 07. 2013г. направила опит на два пъти в интервала от 18, 30 ч. до 19 ч. да се свърже с дежурния прокурор Камбуров, но при набиране на номера се включвало автоматично съобщение, че абонатът бил недостъпен и не бил активирал гласова поща. От същия митнически инспектор били образувани две досъдебни производства, за които докладвала на прокурор Камбуров по телефона сутринта на 22. 07. 2013г.

В докладва записка изх. ДП-502/15. 08. 2013г., изготвена от мл. разследващ полицай при РУП гр. С. С. Х. е посочено, че на 21. 07. 2013г. във връзка с постъпили данни за настъпило произшествие, за което направила оглед на местопроизшествието по образуваното досъдебно производство 502/2013г. на РУП, било необходимо да уведоми дежурен прокурор незабавно, но не по-късно от 24 часа. Във връзка с това, около 10, 50 ч. позвънила на Районния прокурор на гр. С., който й обяснил, че трябва да се обади на дежурния прокурор; около 15 мин. по-късно същата позвънила на дежурния прокурор Камбуров по мобилния телефон, но не успяла да се свърже с него, тъй като телефонът му показвал, че бил изключен или извън обхва; след около 15 - 20 минути отново позвънила, като този път мобилният телефон на прокурор Камбуров бил включен, свързала се с него и му докладвала образуваното досъдебно производство.

Само предвид данните, съдържащи се в посочените докладни записки се налага извода, че невъзможността на разследващите органи да се свържат с дежурния прокурор М. К. при извършените позвънявания на 21. 07. 2013г. не се е дължала на негово виновно поведение. В случая, описан в докладва записка изх. ДП-502/15. 08. 2013г. е видно, че разследващия полицай при РУП гр. С. се е свързал с прокурора при второто позвъняване, което е направено около 11, 20 - 11, 25 ч. /около 15-20 минути след първото позвъняване, което е било около 11 - 11, 05 ч./ В този случай нито има данни, нито се твърди за каквито и да било затруднения за разследващия полицай при изпълнение на служебните му задължения. Същият се е свързал с прокурора в рамките на 15-20 мин. от първото позвъняване, още повече, че според данните в докладната записка полицаят е бил уведомен за произшествието след 1, 00 часа на 21. 07. 2013г. и е предприел съответните оперативно-следствени действия, като е образувал досъдебно производство.

В случая, описан в докладна записка изх. 4414-2853/22. 07. 2013г. разследващият митнически инспектор е направила два опита да се свърже с прокурор Камбуров в интервала от 18, 30ч. до 19ч. на 21. 07. 2013г. и се е свързала с него сутринта на следващия ден. Твърденията в докладната записка са, че телефонът е давал сигнал, че е изключен или че абоната е извън обхват, а прокурор Камбуров е направил възражение в представеното от него писмено становище /заведено с вх. 1488/22. 08. 2013г. в РП Свиленград/, че не е изключвал телефона си по време на дежурството. Въпреки това, не е направена никаква проверка от административния ръководител на РП - Свиленград /предвид представените по делото доказателства/ за това дали на посочената дата мобилният телефон на прокурор Камбуров е бил изключен, евентуално за какъв период от време, не е направена проверка на каква територия /с оглед обхвата на съответната клетка/ се е намирал дежурния прокурор през този ден или през определени части от деня; не са изискани данни от съответния мобилен оператор /според твърденията на прокурора в писменото му становище операторът е Мобилтел ЕАД/ дали на 21. 07. 2013г. е имало технически или други проблеми с предоставянето на мобилни услуги на абонатите на територията на Свиленград; не е направена проверка със съответна справка от мобилния оператор дали на територията на Свиленград или околността има райони, в които мрежата няма обхват. Установяването на тези обстоятелства е било от съществено значение в случая, тъй като в третата докладна записка с вх. 28227/23. 07. 2013г., изготвена от разследващ полицай при ГПУ Свиленград, е посочено, че при двете позвънявания на прокурор Камбуров около 9, 05 ч. и около 9, 30 ч., телефон е давал свободен сигнал, но никой не отговорил, т. е данните в трите докладни записки са, че по различно време от деня мобилният телефон на прокурора е бил или изключен /в 11, 05 ч. и в интервала 18, 30-19 ч./ или включен, но абонатът не е отговарял /9, 05 ч.- 9, 30 ч./, а около 11, 20 - 11, 25ч. е отговорил на позвъняването. По делото няма данни дали посочените три случая са всички случаи, при които М. К. е търсен във връзка с дежурството си на 21. 07. 2013г., за да се направи преценка дали проблемите за свързване с него са били през целия ден /всъщност около 11, 20 - 11, 25 ч. разследващия полицай при РУП се е свързала с него/.

Наред с това, настоящият състав споделя становището на първоинстанционния съд, че двама от разследващите органи разследващ полицай при ГПУ Свиленград и разследващ митнически инспектор не се проявили достатъчна активност при опитите си за намиране на дежурния прокурор. Преди разследващият полицай при ГПУ да се обади на Районния прокурор на Свиленград /около 10, 40 ч./, не е позвънил отново на дежурния прокурор, нито е направил това по-късно, когато е докладвал на Районния прокурор за извършените процесуални действия във връзка с разследването по образуваните бързи производства. Разследващият митнически инспектор изобщо не е направил опит да се свърже до края на деня на 21. 07. 2012г. с дежурния прокурор, а е сторил това сутринта на следващия ден, в рамките на 24 часа от провеждането на съответното процесуално действие, за което е следвало да докладва на дежурния прокурор. Отделно от това стои въпросът, че нито един от двамата разследващи органи разследващ полицай при ГПУ и разследващ митнически инспектор, не е направил опит да се свърже с дежурния прокурор на посочения в заповедта за разпределение на дежурствата служебен телефон. Използването на този телефон не е изключено, нито невъзможно, въпреки че 21. 07. 2013г. е бил неделен ден. По делото не са направени твърдения от страна на прокурор Камбуров, че през въпросния ден или през част от него той се е намирал на работното си място /където се намира служебния му телефон/, но фактът, че никой от двамата разследващи не е направил опит да го потърси на служебния телефон, е показателен за това, че същите не са проявили необходимата активност, за да се свържат с дежурния прокурор по друг начин, освен по мобилния телефон.

Предвид изложеното, следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че не е доказано прокурор М. К. да е допуснал лоша организация на работата си по време на дежурството на 21. 07. 2013г., което да е лишило от възможност разследващите органи да се свържат с него във връзка с изпълнение на служебните им задължения.

Обосновани са изводите на съда, че не е установено нарушение на посочените в заповедта разпоредби на чл. 4, ал. 3, чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 19, 20, 21 от Инструкция 133/2012г. на Главния прокурор и Разпореждане ОП-4/22. 04. 2013г. на Окръжния прокурор на гр. Х.. Доколкото изводите за тези нарушения се обосновани с лоша организация на работата на прокурора в деня на дежурството, без да е изложено в какво се изразява нарушението на конкретни разпоредби, то с оглед направения по-горе извод за това, че не е доказано невъзможността на двамата разследващи органи да се свържат с дежурния прокурор да се дължи на негово виновно поведение в частност на лоша организация на работата му, не следва да бъдат излагани допълнителни съображения, освен тези, които са изложени от първоинстанционния съд, нито следва да се обсъжда какво нарушение е вероятно да е визирал административният ръководител в заповедта си.

Наред с изложеното, следва да се отбележи, че според съдържанието на обжалваната заповедта, същата има характера на препоръка за дейността на прокурора в бъдеще, а не санкциониране на вече осъществено действие или поведение /пропуски в организацията на работата/, тъй като се отнася до указание за изпълнение на заповед на Главния прокурор, която е издадена след датата, за която е обърнато внимание за организацията на работата /заповед ЛС-2556/23. 08. 2013г./.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е отменил заповед РП-14/26. 08. 2013г. за обръщане на внимание на основание чл. 327 ЗСВ на прокурор М. И. К.. Изложените в касационната жалба твърдения за необоснованост на съдебното решение и несъответствие с материалния закон не се установяват от доказателствата по делото. При извършената служебна проверка на съдебното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, не се констатират основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на правния спор пред настоящата инстанция, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, не следва да бъде уважено. От доказателствата по делото се установява, че разноските, които претендира ответникът М. К., чрез пълномощника си, за присъждане от настоящата инстанция държавна такса в размер на 12 лв. и адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. /съгласно списък за разноски, приложен на л. 15 от делото/, не са направени в производството пред касационната инстанция. Тези разноски са направени пред първата инстанция, но съдът не ги е присъдил, тъй като е приел, че не е направено надлежно искане за това. Този извод на първоинстанционния съд не подлежи на касационна проверка, тъй като решението в частта за разноските се контролира по реда, предвиден в чл. 248 ГПК, приложим субсидиарно в съдебното административно производство на основание чл. 144 АПК. В този смисъл, страната може да направи искане за изменение на решението в частта за разноските пред първоинстанционния съд и едва след произнасянето на този съд, постановеното определение ще подлежи на контрол от касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 293/18. 12. 2013г., постановено по адм. дело 357/2013г. по описа на Административен съд гр. Х.. ОТХВЪРЛЯ

искането на М. И. К. за присъждане на разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Т. Т.

А.Д.