Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Макском" ЕООД против решение по адм. д. 1544/ 2014 г. по описа на АС-Пловдив. Иска отмяна на решението с оплаквания за материална незаконосъобразност. В законодателството няма разпоредба, която да задължава в заявлението за предоставяне на търговска гаранция да се посочват дословно текстовете на чл. 112- 115 от ЗЗП, а разпоредбата, която КЗП интерпретира е от 2011 г. Издаденото задължително предписание не почива на никаква разпоредба от закона, защото в гаранционната карта са посочени разпоредбите на чл. 112-115 от ЗЗП - стр. 38, без да са възпроизведени текстово, което предвид динамичността в развитието на законодателството не трябва да се прави, за да не бъде въведен в заблуда потребителя.

Ответната страна старши инспектор в Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно развити за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗЗП от страна на жалбоподателя.

Върховният административен съд, V отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение 2374/ 5. 11. 2014 г. по описа на Административен съд-Пловдив е отхвърлена жалбата на "Макском" ЕООД против задължително предписание с протокол К-079481 към констативен протокол 0167258 от 15. 05. 2014 г. на старши инспектор в РД-Пловдив към Комисия за защита на потребителите.

Решението е материално законосъобразно и следва да се остави в сила.

Спорът по делото е дали предписанието съответства на чл. 119, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗП. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на съда, които са изведени от установената фактическа обстановка и неспазено задължение по чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП от страна на "Макском" ЕООД относно съдържанието на търговска

та...